Над 330 000 българи се лекуват от заболявания на щитовидната жлеза
Общо 334 287 българи се лекуват от заболявания на щитовидната жлеза, съобщиха от Българското сдружение по тиреодея и паратиреодея (БСТП), Българското дружество по ендокринология (БДЕ) и сдружение ВИОМ, по време на пресконференция по повод Международната седмица за осведоменост за заболяванията на щитовидната жлеза (25–31 май).
През 2024 година над 280 хиляди пациенти у нас се лекуват от намалена функция на щитовидната жлеза. Те представляват над 5% от населението, по данни на фармацевтичния пазар и са с над 8% повече спрямо 2023 година.
Хипотиреоидизмът, или намалената функция на щитовидната жлеза, засяга около 5% от Европейско население и е десет пъти по-често срещан при жените, отколкото при мъжете. Симптомите често са неспецифични – постоянна умора, усещане за студ, наддаване на тегло, запек, суха кожа, чуплива коса и нокти, понижено либидо, нарушения в менструалния цикъл или трудности при зачеване. В много случаи тези признаци се приписват на стрес, преумора или възрастови промени, особено когато става дума за субклиничен хипотиреоидизъм – състояние, при което стойностите на TSH са повишени, но нивата на щитовидните хормони остават в норма.1 Въпреки това, дори и субклиничната форма на заболяването може да повлияе фертилността и бременността.
„У нас профилактиката все още е подценена – множество жени, въпреки че усещат ранни симптоми, отлагат посещението при специалист и стигат до ендокринолог едва когато вече се сблъскат с репродуктивни затруднения или спонтанни аборти“, коментира проф. д-р Русанка Ковачева, председател на Българското сдружение по тиреоидея и паратиреоидея. „Изследването на TSH остава най-чувствителният и достъпен метод за първична оценка на функцията на щитовидната жлеза, тъй като неговите нива се променят още преди да настъпят отклонения в хормоните Т3 и Т4.“
Данни от мащабно китайско проучване сред близо шест милиона жени показват, че жените с хипотиреоидизъм имат с 22% по-ниска фертилност и с 32% по-висок риск от спонтанен аборт. Смята се, че до 4% от бременностите са засегнати от съпътстващ хипотиреоидизъм, а около 5% от жените развиват преходна тиреоидна дисфункция след раждането. По време на бременност производството на тиреоидни хормони – Т4 и Т3, се увеличава с близо 50%, заедно с 50% увеличение на дневната нужда от йод, който е ключов за синтеза им. Международните препоръки настояват за минимален дневен прием от 250 µg йод за бременни и кърмещи жени. Достатъчен прием на йод може да се осигури чрез препарати, съдържащи 150 μg йод/ден под формата на калиев йодид. Въпреки успешната програма за йодиране на солта в България, за жените, които планират бременност, се препоръчва допълнителен прием от поне 50 µg дневно.
„Много от пациентките, които диагностицираме с хипотиреоидизъм, са бременни, или току-що родили. Бременността буквално може да отключи латентна дисфункция на жлезата – особено ако жената има автоимунен тиреоидит или живее в район с йоден дефицит“, посочва доц. д-р Александър Шинков. Автоимунният тиреоидит, известен още като болест на Хашимото, е най-честата причина за хипотиреоидизъм в страните с достатъчен йоден прием. Наличието на антителата срещу щитовидната жлеза (TPOAb) достига до 10% при жените от средиземноморската популация13, а фамилната обремененост може да повиши риска до 16 пъти.
