Проф. Чорбанов: Глобализацията – предизвикателство пред съвременните ваксини
Глобализацията е едно от предизвикателствата пред здравните власти, които трябва да са готови да се справят с екзотични на пръв поглед заболявания. Мнението е на имунологът проф. Андрей Чорбанов, който изнесе лекция за ваксините през 21 век в Държавния университет „Проф. д-р Асен Златаров“ в Бургас.
Професор Чорбанов е ръководител на Департамента по имунология при БАН. В момента е народен представител и председател на Комисията по образование и наука към Народното събрание.
„Когато сме здрави, няма нужда да полагаме усилия, за да сме по-здрави. В една бутилка от един литър, колкото и да наливаш вода не може да поеме повече от литър. Това е човешкият организъм – той поема толкова, колкото му е нужно. Но когато организмът е застрашен, тогава бедата може да се предотврати чрез ваксините. Те са логичният избор в развитието на човечеството“, обясни на присъстващите проф. Чорбанов основната тема на лекцията си.
По време на семинара професорът обясни базовите стъпки за изработването на ваксина в минало и настояще време , като подчерта колко огромен скок е направило човечеството в еволюцията си. Проф.Чорбанов засегна миналото, като напомни ,че цели градове и държави са загивали от страшни бактериални инфекции – чума, холера, тиф. Това се е случвало поради липсата на ваксини, чрез които да се предпазят. Докато към наши дни опасните вируси податливи на инвазия чрез ваксини са морбили, полиомиелит, едра шарка. И благодарение именно на ваксините в България няма данни за заболеваемост от тях.
За предизвикателствата пред съвременните ваксини коментира: „Това, което е било проблем за хората, занимаващи се с ваксини е различно от това, което е днес. Причината е глобализацията. Вече хората пътуват много, посещават различни места и инфекции, които са били типични за различни райони по света, сега се появяват навсякъде. Това предполага, че здравните власти навсякъде трябва да се готови за всякакви екзотични заболявания“
Проф. Чорбанов изрази подкрепа ваксината срещу варицела да стане задължителна у нас. Заболяването поразява всички и може да доведе до сериозни последици, каза той:
„Твърдо „за“ съм тя да стане част от задължителния имунизационен календар. На практика никой не се разминава с варицелата, а заболяването от нея понякога води до тежки усложнения. Аз изкарах на 25 години изключително тежко варицела и знам какво е да се изкара не в детска възраст“
Относно друга ваксина – срещу менингококови инфекции професорът смята, че тя трябва да е по желание, защото заболяването не се разпространява като епидемия.
„Всички ние носим менингококови бактерии, 97-98% в носа имаме тези бактерии, но се разболяват страшно малко хора, защото те имам имунен дефицит. За съжаление това най-често са малки деца. Ако ваксинирате тези деца това няма да промени нищо, защото те няма да реагират и на ваксината“
Студенти и част от академичното ръководство на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“, начело с ректора проф. д-р Христо Бозов, изслушаха лекцията за ваксините на проф. Чорбанов в инициативата на ВУЗ-а „Един академичен час“. Сред гостите бе и бившият премиер акад. Николай Денков.
Председателят на комисията по образование към Народното събрание защити в Бургас предложението на ресорното министерство за въвеждане на предмет „Добродетели и религия“. Според него обществото умишлено се заблуждава, че ще се преподава религиозна тематика от свещеници.
„Има по-скоро предмет, изучаващ добродетели и коментиращ религиите. Идеята е да се запознаят всички деца с добродетелите от всички религии. Затова е добре децата да се запознаят с идеята да се намали драстично агресията. Ще има и вариант, в който религиозни семейства ще могат да учат децата си в малко по-религиозен аспект на предмета, но в никакъв случай не става дума децата да бъдат карани насила да упражняват насила религия, която родителите не са съгласни“, посочи Чорбанов.
След края на лекцията Проф. Чорбанов посети и Лабораторията по математична химия, част от чиито разработки имат медицинска насоченост. Там той бе посрещнат от нейния ръководител, световноизвестният учен проф. Ованес Мекенян.
