Три основни искания на БАПЗГ
Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи настоява да участва като договорен партньор в преговорите за промени в Националния рамков договор за медицински дейности (НРД) и в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Това стана ясно на пресконференция, организирана от БАПЗГ. Повод за това е започналият преговорен процес между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз.
От асоциацията настояха да се подготви и въведе механизъм от 2026 г. за пряко сключване на договор между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и всички изпълнители на здравни грижи в извънболничната помощ. Съсловната организация обединява медицинските сестри, лаборантите, акушерките и фелдшерите.
„Нуждата от долекуване в домашни условия става все по-необходима, а в това отношение пациентът е забравен и затова настояваме асоциацията ни да стане договорен партньор на НЗОК, а касата да заплаща медицинската услуга, извършвана от практиките на професионалистите по здравни грижи“, каза Дияна Георгиева, председател на БАПЗГ.
Исканията на съсловната организация на специалистите по здравни грижи са в три основни посоки.
Първото основно искане е подготовка за въвеждането на механизъм за пряко сключване на договор между НЗОК и всички изпълнители на здравни грижи в извънболничната медицинска помощ за следващия преговорен процес – 2026 г. Според асоциацията тази стъпка ще разшири обхвата на амбулаторните услуги по домовете, които фондът финансира и ще бъдат отстранени пречките пред амбулаторните практики по здравни грижи пряко да договарят със здравната каса.
От 2022 г. Националната здравноосигурителна каса финансира посещения по домовете на медицински сестри, акушерки и лекарски асистенти при новородени, но поради невъзможност за сключване директно на договор със здравната каса от страна на специалистите по здравни грижи обаче, тези средства не се усвояват. Затова и БАПЗГ настоява тези две пречки да бъдат отстранени, като се въведе механизъм за пряко сключване на договор със специалистите по здравни грижи и се разширят дейностите, които НЗОК финансира.
Второто основно искане на БАПЗГ е в рамките на тази година съсловната организация да стане пълноправен договорен партньор на НЗОК. Само по този начин тя ще може да отстоява в дългосрочен план интересите не само на членовете си, но и на пациентите – а именно, осигуряване на качествени и адекватно финансирани здравни грижи по ясни стандарти във всеки един етап на лечебния процес.
Третото искане е подобряване качеството на медицинските услуги, което не може да бъде гарантирано без специалистите по здравни грижи. Затова съсловната организация настоява за следните промени с по-дългосрочен характер в НРД, ЗЗО и някои поднормативни актове:
Задължително изискване за сключване на договор между НЗОК и лечебните заведения за болнична помощ да бъде наличието на минимален брой специалисти по здравни грижи, съгласно утвърден медицински стандарт „Здравни грижи“. Медицинските дейности се извършват в екип, който е определен за всяка дейност. Липсата или намаления брой в медицинския екип на медицински сестри, акушерки, рехабилитатори, медицински и рентгенови лаборанти води до риск от пропуски и грешки при лечението на пациентите, категорични са от БАЗПГ.
Разширяване на съществуващите алгоритми и въвеждане на нови алгоритми за дейности на специалистите по здравни грижи в клиничните пътеки (КП), които да бъдат отчитани чрез информационната система, като гаранция за качество на предоставената здравна грижа. Чрез тези ясни и конкретни записи на дейности ще бъдат заложени критерии за качество на извършваните грижи и ще бъде улеснен контролът над тях, аргументират се от асоциацията.
„Изискването ни за качество е само в полза на пациента, добави тя. Пациентите трябва да имат гаранция, че ги обслужва специалист с определена квалификация“, допълни Недкова. По думите ѝ медицинският стандарт по здравни грижи ще посочи точните параметри на качеството, съобразявайки се с европейските норми.
Към всяка клинична пътека, по която се работи в болниците, да бъдат описани задълженията на професионалистите по здравни грижи, а дейностите, извършени от професионалист по здравни грижи, да бъдат въвеждани в Националната здравноинформационна система, предлагат от асоциацията.
„По този начин ще може да се разбере какъв е относителният дял на дейностите, извършени от професионалистите по здравни грижи спрямо другите дейности“, посочи Петя Недкова.
От там настояват и за разширяване на Националната здравно-информационна система (НЗИС) със записи на извършваните дейности от медицинските специалисти по здравни грижи в болничната и извънболничната помощ. Конкретните дейности по здравни грижи от една страна могат да бъдат инструмент за по-точно остойностяване на медицинската услуга, от друга – да послужат за планиране на нуждите от персонал.
БАПЗГ се обяви и за остойностяване на труда на медицинските специалисти по здравни грижи на базата на събраната информация за дейността им в извънболничната и болничната помощ. Това ще даде възможност за практическо приложение на знанията и уменията им не само в болничната помощ, но и в амбулаторни условия, ще позволи на повече общопрактикуващи лекари (ОПЛ) да назначат в практиките си специалисти по здравни грижи и ще създаде среда за по-гъвкаво прилагане на квалифицирани грижи в полза на пациентите, изтъкват от там.
