Медицината е емоция и емпатия
Връзката между лекар и пациент е свещена. И успехът от лечението нерядко се крепи именно на нея. В това вярва д-р Мариана Йончева-Михайлова, дм, която е част от екипа на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната във Военномедицинска академия (ВМА)-София. Затова и се посвещава на ендокринологията – специалност, в която лечението е дълго пътуване, скрепено от доверието между лекар и пациент.
Какво й дава сили да мотивира болните по пътя към изцелението? Може ли и как метаболизмът да бъде надхитрен? Защо д-р Йончева държи да докаже на практика на пациентите си, че препоръките й работят? И изпитание ли е двама изтъкнати лекари да споделят един покрив и да работят в една болница (съпругът й е известният хирург и трансплантолог от ВМА доц. Васил Михайлов)? Д-р Йончева споделя в откровен разгвор пред читателите на BETTY.
Д-р Йончева, защо избрахте да облечете бялата престилка? „По наследство“ ли е любовта Ви към медицината, или сте първо поколение лекар?
Майка ми е лекар – дори е ендокринолог. Имам по-голяма сестра, която също е лекар. Когато бяхме деца, смятахме, че тя ще е „продължението“, лекарят в семейството. И така, докато не станах X клас и изненадах всички, че и аз искам да поема по този път.
Какво Ви вдъхнови тогава?
Признавам, че една от причините е сериалът „Спешно отделение“, който излезе тогава (смее се). Докато следвахме впоследствие, в курса сме си споделяли, че е вдъхновил много от нас за професията. Показал ни е адреналина, емоцията, удовлетворението и ни е спечелил за тази тежка професия. Всъщност медицината е повече от професия. Тя е призвание, тя е начин на живот. Не спираш да си лекар, щом свалиш бялата престилка. Продължаваме да мислим за нашите пациенти и след като ни свърши дежурството.
А защо избрахте именно ендокринологията? Само за да продължите семейната традиция или?
Запалих се по балансираното хранене още като ученичка – четях и се образовах. Но за ендокринологията „узрях“ малко по-късно. От една страна, избрах тази специалност заради сложността й. Хормоните се отразяват върху всички системи в организма. В същото време, повечето ендокринни заболявания са хронични – затова и създават дълготрайна връзка между лекаря и пациента, която е незаменима част от лечението. А аз наистина ценя тази връзка. Обичам да разговарям с пациентите си, да обяснявам, да обучавам. Дори понякога следобед гласът ми „пада“ и се чувствам приятно изморена от тази комуникация – и от изслушването на страданията на болните, и от опитите да ги напътствам как да се справят с проблема си.
Много от диагнозите в ендокринологията обаче са „до живот“ и нямат дефинитивно лечение. Не ви ли обезнадеждава това понякога?
Не, напротив. Мотивира ме – да продължим борбата заедно с пациента, за да постигнем добри резултати, които да съхранят качеството му на живот.
Борбата с диабет тип II – това ли е най-голямото предизвикателство пред ендокринолозите днес?
Пандемията от захарен диабет наистина е сериозно предизвикателство – така е в целия свят. Факт е, че тенденцията даже надминава очакванията ни за заболеваемостта от захарен диабет и затлъстяване, а те много често вървят „ръка за ръка“. За съжаление съвременната реалност – застоялият начин на живот, нездравословното хранене, липсата на физическа активност, са „прекрасна“ предпоставка такива заболявания да се развиват. И нашата цел, на специалистите по ендокринология и на останалите колеги, които се грижат за тези пациенти, е първо да ги обучим. Най-трудното е да ги мотивираме да променят начина си на живот. Да включат някаква физическа активност, да се съобразяват с какво се хранят и да ходят редовно на профилактични прегледи. За съжаление леко завишената кръвна захар не боли – не се усеща от пациента. Много често повишените й стойности се откриват при случайни изследвания, а тя се отразява върху всеки кръвоносен съд в нашето тяло. Затова – особено при фамилна обремененост – е важно да има скрининг, който ще позволи проблемът да се хване навреме и да се запази качеството на живот.
Кога е „навреме“? Има ли подмладяване при тези диагнози?
За съжаление наблюдаваме тенденция заболеваемостта от захарен диабет и затлъстяване да засяга все по-млади хора, дори деца. Затова е важно да се вземат навременни и адекватни мерки.
Преддиабетът ли е „червената лампичка“? Има ли шанс да „отложим“ или избегнем развитието на диабет тип II?
Разбира се. Доказано е, че редукция на телесно тегло може да отсрочи прогресията към заболяването захарен диабет тип II – дори да се стигне до нормални стойности на показателите.
И никога да не развием диабет?
В медицината никога не използваме думата „никога“. По-скоро „лампичката“ си свети и тези пациенти трябва редовно да се проследяват. Така патологичните процеси биха могли да се стопират за години напред.
Лошата диета ли е „виновник №1“ за тази пандемия от диабет и затлъстяване?
Храненето е ключово, но не е единственият фактор – има и генетична предиспозиция. Неслучайно, когато се срещнем с пълен пациент, задаваме въпроса дали в рода си има хора с проблеми с теглото. Причината е унаследяване на типа метаболизъм. Това обаче не бива да ни обезверява. Борбата трябва да продължи. Реално не искаме пациентът от 100 кг да стане 50 кг. Важно е да има намаляване на теглото. Доказано е, че при редукция на 5-10% телесно тегло при пациентите с наднормено тегло или обезитет се подобрява сърдечносъдовата прогноза, качеството на живот, намалява рискът от развитие на диабет. Не очакваме пациентът да стане фотомодел с перфектни мерки. Първоначалната цел е именно тази редукция на 5-10% от теглото.
Препатилите обаче знаят от опит, че това невинаги е лесна задача. Ще дочакаме ли „вълшебното хапче“?
През последните години навлязоха иновативни методи за лечение на диабет тип II, които са насочени именно към борбата със затлъстяването. Те наистина дават обещаващи резултати. Освен за редукция на телесно тегло те намаляват сърдечносъдовия риск в бъдеще, показват нефропротекция, което в годините напред подобрява прогнозата на пациента. Има надежда.
Този тип медикаменти предизвикаха истинска истерия в последните години. В крайна сметка може ли да се приемат и без да сме с повишена кръвна захар?
Медикаментите, които първоначално бяха регистрирани само за лечение на диабет тип II, с времето се доказаха като подходящи и при пациенти със затлъстяване. Но винаги трябва да се предписват след щателни изследвания и консултация с ендокринолог, за да се преценят ползите и рисковете. Има си съответните контраиндикации, които пациентите не знаят. Искам да подчертая – тези медикаменти не са панацея!
Вземаш лекарството, лежиш цял ден и смяташ ето, сега изведнъж ще отслабна! Напротив, трябва да има участие и на пациента за по-добри и дълготрайни резултати. Тук е и ролята на лекаря да го мотивира, заедно с приема на медикамента да стартира здравословно и балансирано хранене, някаква физическа активност.
Колко време отнема този процес – пациентът да се адаптира към по-здравословен начин на живот?
Различно е при различните пациенти. Важен е индивидуалният подход. Като цяло аз не съм привърженик на драстичните, строги диети. По-скоро препоръчвам балансирано и здравословно хранене. На някои пациенти дори разрешавам в месеца да имат един „ден награда“ за постигнатото, в който да си хапнат торта, да си поръчат пица или бургер. И малките усилия се възнаграждават – дори само спирането на пакетираните храни като чипсове, бисквити, вафли – води до подобряване на показателите.
Балансът е важен във всичко. Тялото е така създадено, че се опитва да съхрани натрупаното. Не се лъже лесно. Затова и щом започнем да спазваме даден хранителен режим, в началото има успех, но след известно време ни се струва, че не действа. Тогава съветът ни е – променете нещо, за да „излъжем“ метаболизма.
Значи постоянно се „надлъгвате“, така ли?
Да, трябва да хитруваме, за да постигаме успех. Известно време може да се пости, после пък – да намалим въглехидратите за известно време например. Когато регулярно променяш нещо, тялото не знае как да реагира. Самата аз прилагам тази тактика. Спазвала съм различни хранителни режими във времето. От години спазвам великденските и коледни пости. Идеята ми е не само да съветвам пациентите си, а на практика да им докажа, че препоръките ми работят.
Променят ли се пациентите? Стават ли по-информирани и мотивирани? Здравословният начин на живот сякаш вече е „на мода“…
Трудно ми е да кажа. Истината е, че при нас идват хора, които искат помощ и имат желание за промяна. Повече от 10 години съм в екипа на една от водещите клиники по ендокринология в България. Във ВМА прилагаме най-иновативните методи в ендокринологията, включително сме високоспециализирани за поставяне на сензори за глюкозно мониториране, инсулинови помпи. Разполагаме и с перфектна апаратура, на която разчитаме за диагностика на различни заболявания. Хубаво е да имаш зад гърба си болница като ВМА – с всички професионалисти, на които мога да разчитам, дисциплина, на която се опирам, и работа по най-висок стандарт. Да, ние, ендокринолозите, работим и в кабинети… Но болницата ни дава спокойствието и силата да обгрижим напълно нашия пациент – и за диагностика, и за лечение.
Като говорим за иновации, как гледате на ентусиазма около навлизането на изкуствения интелект в медицината?
С колегите се вълнуваме доста от тази тема. Но, честно казано, съм скептична, че изкуственият интелект ще замести лекаря. Това е абсурдно просто! Да, щом се въведат анамнеза или резултати от изследвания, алгоритмите могат да посочат – това е подходящият медикамент за този клиничен случай. Пациентът обаче не идва в кабинета просто за да вземе рецепта. Част от лечението са разговорът и спечелването на доверието му в стремежа да го убедиш, че това е най-подходящата терапия за него – не просто да я предпишеш…
Доверието е част от лечението?
Половината от лечението е да го убедиш, че това е най-добрият избор за него, да го мотивираш да е постоянен в терапията и в промяната на начина си на живот. Изкуственият интелект няма как да направи това. Този процес не се случва за седмица. При ендокринните заболявания борбата и лечението са въпрос на месеци и години. И когато има редовен контрол, тогава и резултатите са по-добри. Изкуственият интелект не може да прояви емпатия. Няма я съпричастността между лекаря и пациента.
В това ли се крие „изкуството на медицината“?
Медицината е отношение, емоция, съпричастност, емпатия. Ние ставаме част от живота на пациентите си, но и те са част от нашия. Няма да забравя как научих преди родителите на моя 18-годишна пациентка, че си е направила малък татус на глезена. Тя се довери първо на мен и търсеше моята подкрепа. Лекар съм от 2003 г., вече над 20 години. Имам пациенти, които ме следват, където и да отида. Ставаме като семейство…
Като заговорихме за семейство, Вашият съпруг е известният хирург и трансплантолог доц. Васил Михайлов от ВМА. Лесно или трудно живеят двама изтъкнати лекари под един покрив?
Със съпруга ми сме състуденти. Познавахме се, но станахме двойка, след като се дипломирахме. Да споделяш живота си с колега, от една страна, е предизвикателство, от друга – благословия. Всеки от нас разбира усилията, умората, тегобите на другия. Подкрепяме се взаимно. Много често обсъждаме случаите си, даваме си съвети, кураж… Усещането, че заедно правим нещо смислено и помагаме на хората, е безценно. Това е нашият начин да оставим следа.
Значи не е беда, че „носите работата си вкъщи“?
Не, напротив – олеква ни, защото споделяме. Нашите терзания, нашата умора, нашите успехи…
Но как балансирате, при положение че лекарската професия е толкова отговорна и натоварена? Имате и две деца…
Признавам, много е трудно да намерим свободно време, както и да съчетаем графиците си. Но успяваме – с добро планиране и дисциплина, на които ни е научила и професията. Да, имаме две прекрасни деца – синът ни е на 18 години, ще имаме абитуриент, а дъщеря ни е на 9 г.
А ще имате ли лекар, щом ще имате абитуриент?
Засега – не. Насочил се е в друга област. Лично негов избор.
Успявате ли въобще да си почивате и да прекарвате време с най-близките?
Да, гледаме да намираме времето за това! Опитваме се максимално да се насладим на почивка, на пътешествия, на срещи с приятели. Имаме безценна компания, с която сме навсякъде. Заедно отбелязваме празниците си, ходим на почивки – дори скоро се върнахме от ски ваканция. Успяхме и двамата да нагласим графиците си, за да бъдем цялото семейство и с приятелите си. Безценно е!
И здравето е безценно. Какво ще посъветвате читателите ни, за да го съхранят?
Здравословното хранене е задължително – пресните плодове и зеленчуци трябва да присъстват в ежедневното ни меню. Водата е изключително важна – нека винаги е на „ръка разстояние“. Физическата активност също, без да изискваме от себе си да сме фитнес маниаци. Можем просто да ходим пеша или да слезем от автобуса една спирка по-рано. Или да се качваме по стълбите до 15-ия етаж… (б.а. Клиниката по ендокринология на ВМА се намира на 15-ия етаж на болницата).
Вие правите ли го?
Да, особено преди ски ваканция е перфектна подготовка (смее се). Често съветвам пациентите си да си вземат куче. Сутрешната и вечерната разходка с него на въздух е лечебна. Точно преди 5 години и ние се сдобихме с най-прекрасния и сърцат голдън ретрийвър, който стана част от нашето семейство.
