Недофинансиране на психично здраве или защо се лекуват предимно острите състояния при агресивни пациенти
„Това, което разбрах за този случай е, че момичето действително има някакво заболяване. Лекувано е, предписана му е терапия, която най-вероятно е подействала – тя се е почувствала добре и е спряла приема на медикаменти. Докато тези хора не са поставени под запрещение – сами наблюдават приема си на лекарства. В конкретния случай тя живее с близките си – разпознават симптомите на влошаването ѝ и би трябвало те да следят тя да си пие хапчетата. При отказ – би следвало да я помолят да се види с лекуващия ѝ лекар или психиатър, който ѝ ги е предписал”. Така започна коментара си по случая д-р Емил Грашнов, управител на Центъра за психично здраве.

Той подчерта, че „системното недофинансиране на институциите за психично здраве е една от причините да се лекуват само острите състояния при подобни пациенти”.
Доктор Мария Николова пък сподели, че „лечение за подобни случаи има, но не и в този обхват, в който е редно да бъде”. „Разполагаме с медикаменти, с каквито разполагат всички колеги в Европа. Няма проблем с достъпа от тези лекарства. Но при нашите пациенти, механичното пиене на хапчета – сутрин, обед и вечер, не е достатъчно. При тях е нужна подкрепа, обучение как да се справят с болестта, как да разпознават симптомите, за да отидат на психиатър, да се промени нещо в терапията. За това обаче са необходими хора, които да извършват всичките тези функции. Броят на специалистите, независимо дали това са лекари, психолози, медицински сестри, в психиатрията е на санитарния минимум. Причините за това са много, но основната е липсата на финансов стимул“, категорична е тя.
Лекарят посочи, че има необходимост от повече места за настаняване, от повече дневни центрове, където пациентите да бъдат в среда, в която някой да се погрижи те да са си изпили лекарствата. „Много често, когато пациент попадне в остро състояние – това налага дълъг престой. В кратки срокове – 7 до 10 дни, можем да овладеем една възбуда. Тоест пациентът да не хвърля, да не троши, да не заплашва, да не застрашава себе си с агресивни действия. Но, ако в този момент той бъде изписан, той не е осъзнат, за да приема медикаменти и след няколко дни отново ще сме в същата ситуация. Затова е нужно лечението да продължи, докато овладеем психозата или халюцинациите, ако ги има. А това е дълъг период – 30 до 40 дни“.