Мъжът, който избра да работи като медицинска сестра
Европейската комисия отпуска 1,3 милиона евро за държавите членки за задържането на медицински сестри. На фона на тази новина Педиатрията на Втора градска болница в София затвори, а Детско отделение в Перник също беше на косъм от затваряне заради липса на медици. Всички броим дните до построяването на Националната детска болница. Междувременно един мъж на средна възраст избра да бъде медицинска сестра в столичната педиатрия.
„Свилен Делчев се казвам. Баща на три деца. Завършил съм археология. Занимавал съм се с мониториране на прилепи. След това имах частен бизнес със строителство и реставрация, който приключи със затварянето на държавата от COVID пандемията. Нямаше работа, всичко затворено. Аз бях в един апартамент с три деца и съпруга – учителка онлайн. Бях излишният, просто може би. Откликнах на този призив за недостиг на санитари и медицински сестри. Кошмар беше. Връщайки се назад, просто имаше моменти, когато се прибирам вкъщи с градския транспорт и прикривам сълзи”. Това разказва пред NOVA Свилен, който в момента учи за медицинска сестра.
Той е бил доброволец в COVID отделение две години. Така и не преболедува вируса. „Психически, може би, около 600 хиляди пъти, но с тест – не“, споделя той. Делчев и е магистър по „Обществено здраве и здравен мениджмънт“ в Пловдивския университет.
Разказва, че хората, които учат за медицински сестри масово са възрастни, може би 60-70%, са над 40 години. Доста голям процент са санитари, които искат да си вдигнат нивото на заплащане съответно пенсията. „Много хора обаче са като мен, които тръгнахме от COVID вълната като доброволци. Мога да кажа, че сме един от випуските с доста мъже, има 5 или 6 момчета”, разказва той.
Решава да продължи след доброволчеството в COVID отделение, защото такъв съвет му дават лекари. „Това е твоето, можеш. Опитай, защо не? „Тази професия ще има няколко часа преди земята да спре да се върти“, чува той.
„Аз работя вече третия година в специализирана болница за активно лечение по детски болести „Професор Иван Митев”. Това е единствената детска болница в България. Работя в интензивен сектор. Най-тежките вътрешни болести. Работата е натоварена. Ние сме 24/7 там“, допълва Свилен
„Въпросът е, когато свършат местата за деца, които имат нужда от болнична помощ, тогава не знам какво става”, разказва той с тревога. Откровен е, че мисли за тези неща и след работа и не само за това.
„Стресът в родителите е огромен. Случай на родители, които не вярват в тебе, които те обвиняват, които агресират към тебе. Аз съм имал такива, неведнъж имаме бити медици. Случаи на недобросъвестни колеги. Ние трябва да си изчистим по някакъв начин душите и да отидем при пациентите с чисти души. Не да отидем замърсени при тях и да изкараме нашата мръсотия душевна върху пациента. Имаме случаи на колега, който учи за медицинска сестра, който при по-тежък момент, когато детето трябваше да бъде интубирано, избяга. Имайте предвид, че в интензивен сектор, децата са без родители. Там им сменяш памперси, къпеш ги, приготвяш им храна, храниш ги. Освен терапията, освен лечението“, обяснява Свилен.
Мъжът, избрал професията на медицинска сестра, се притеснява и за друго – че се закриват детски отделения заради липса на кадри. „Педиатричните клинични пътеки са най-нископлатените. Те, като лекари, са най-нископлатените медицински работници. Стресът в педиатриите е по три пъти, който ти си го отнасяш вкъщи. Ти го предаваш в семейството и хората се отказват. Не желаят да си разрушават семейството заради работата. Никой не го желая това нещо”, споделя Свилен и от свой опит.
По думите му трябва държавната политика да дойде в болницата. Политиците да говорят с санитарката. „Да каже Леля Марче, кажи ми твоята мъка каква е? Нещата трябва да се случват едновременно. И отгоре надолу, и отдолу нагоре”, подчертава медикът.
Той не смята, че построяването на Националната детска болница ще реши проблемите на детското здравеопазване във България. „Това ми напомня по време на COVID, когато напълниха „Арена 8888“ с походните легла от държавния резерв. Легла вкъщи си имам и ти си имаш легла вкъщи. Няма ръце, няма сестри. Националната детска болница няма да реши проблема с сестрите. В доклада на консултациите се препоръчва наемането на около 1500 души, сред които 577 медицински сестри. Ние говорим, че затварят отделение в София, в Перник, защото няма медицински работници. Ще намерим нови от Молдова, от Украйна ли? Може би по този начин. Ние тук имаме недостиг на сестри”, споделя Свилен.
В болничните коридори срещаме и Клавдия Стоилова. Тя разказва, че по принцип на всеки лекар се полага една сестра. „Само, че ние тук имаме по 4-5 лекари с половин сестра. Аз си харесвам работата. Въпреки недостига и огромните пробойни. Останали са хората, които не държат толкова на финансовите си средства, колкото на сърцатостта към професията. Иначе предполага се, че няма да има никой. Моята възраст е близка до пенсионната, но това е положението”, разтревожено споделя тя.
Самият Свилен е баща на три деца. На въпрос как успяват изобщо да се справят, той отговаря: „Ами, успяваме. Човек знае 2 и 200. Доходите не сами само от това място. Аз работя на още две, три, по някои пъти на четири места, за да мога да изпълнявам техните нужди”, казва още медикът.
Свилен на практика чрез другите си работни места финансира възможността да работи тук. А на въпрос как стигат 24 часа отговаря: „Стигат. Логистика. По спирки, по минутки в свободно време. Стигат, но въпросът е да получаваш удоволствие от това нещо.Нищо не е на всяка цена. В момента в който реша, че не мога, просто казвам не мога“, категоричен е той.
Неговият начин да разтовари напрежението е с четене, с учене и… „Мисля, че ти казах, че мъжете също плачем. Така, че и си плача от време на време. Разтоварва ме това усещане да видиш този блясък в очите на това дете на благодарност. Усмивката и блясъка в очите на родителя. Това е страшно много зареждане. Няма такъв заряд. Няма такъв Пети блок на АЕЦ. Няма такава минимална заплата. Няма такова ДМС. И това ти дава да продължиш и да правиш и 15-часови смени. Няма такова усещане. Разтоварваме много работата с аварийно спасяване Пловдив. Най-голямата акция беше за земетресението в Турция. Участвал съм в издирване на деца, пожарогасене. Все още нямаме закон за доброволчеството. Ако не е така добро разположението на моята болница, той има право да ме уволни, когато аз отида на някакво бедствие. Доброто е много по-заразно от грип или каквото си сетиш там. Заразява с маска, без маска няма значение”, казва в заключение доброволецът по душа.
