Лечение по КП не е равносилно на комплексно лечение
„Когато лечението на едно дете не може да се проведе в града, в който те живеят, родителите търсят помощ в София. В столицата освен специализираната детска болница, няма къде да се лекуват болни деца. Едно от условията е не само детето да се лекува по клинична пътека, но и да бъде в страната. ”, коментира адв. д-р Мария Петрова в предаването „Социална мрежа” по NOVA NEWS.

Според данни от Касата, за изминалата година разгледаните случаи за лечение на деца в чужбина са 280, като одобрените от тях са 216. Отказани са 33 броя, като най-честата причина е, че лечението може да бъде извършено в България и се покрива от НЗОК.
„Оказва се, че в нито една от болниците, в които дават заявка, че могат да проведат лечение по клинична пътека, никога не са правени такива операции и сложни лечения“, допълни още адв. Петрова.
Според адв. Петрова, това, което липсва у нас, е т.н. комплексно лечение. Тогава, когато едно дете с детска церебрална парализа, например, се нуждае от отропедична, неврохирургична помощ и физиотерапевтична помощ едновременно, но се оказва, че лечебното заведение, което има опит с неврохирургичното лечение, не се наема с ортопедичното и обратно.
По нейни думи малките пациенти започват едно „ходене по мъките“ – събиране на епикризи, становища, амбулаторни листа, документи от НЗОК, за да се стигно до циничния отказ, с обяснение, че детето може да се лекува по клинична пътека в България.
При конкретно запитване до болниците, които дават заявка, че могат да проведат лечение по клинична пътека, комплексна операция или комплексно лечение, никога не е провеждано. Лошото е, че повечето от децата вече са били във всяка една от тези болници.
„Защото едно да отговаряш по документи на изискванията на НЗОК, за да сключиш договор за лечение по дадена клинична пътека, друго е да можеш да осигуриш комплексно лечение, за което нито специалистите, нито болницата имат съответнич опит. Тук започва лутането в един затворен кръг: болницата, в която детето вече е било, не може да му предложи комплексна услуга, но кандидатствайки за лечение в чужбина, комисията, към НЗОК, му отказва отказ в чужбина, защото има сключен договор с лечебното заведение за лечение по клинична пътека.“, коментира асдвокат Петрова.
От друга страна, от Касата отговарят, че тяхната преценка зависи от докладите и становищата на лечебно диагностичните комисии и външните експерти по съответната медицинска специалност.
Понякога парадоксът произтича от това, че началник на голяма клиника по съответната специалност не рядко е член на съответната комисия, или външен експерт. Неговата клиника, имайки договор по съответната клинична пътека, способства средствата за лечение да постъпят в неговата клиника, а не да „изтекат“ в чужбина. Много често експертите попълват едни бланкетни формуляри и никой от тях на практика не е преглеждал детето, пояснива адв. Петрова.
Какво е решението? Според адв. Петрова то е в инвестиране в обучение и специализация на лечебните ни заведения за оказване на комплексна грижа: „Най-добре би било, ако българските лекари могат да бъдат обучени как да правят такива операции и да провеждат лечения от свои чуждестранни колеги. България не е подала заявка за провеждане на такива обучения”, обясни още адв. д-р Мария Петрова.

Дефицитът на кадри води до липса на контрол, дефицитът на стандарти – до чувство за безнаказаност
В своя позиция от НЗОК съобщават:
Дали определена интервенция може да бъде изпълнена в страната, се преценява от докладите и становищата на лечебно-контролните комисии и външните експерти по съответната медицинска специалност или консултативните звена на лечебните заведения от трето ниво на компетентност.
Лечебно-контролните комисии се определят от ръководителите на лечебните заведения, включени в Списък на лечебните заведения, които подпомагат дейността на НЗОК с консултативна помощ.
Добре би било тези деца да се лекуват в страната, при условие, че въпросните комплексни терапии и операции са се провеждали вече в България и имаме достатъчен опит в това, завърши коментара си адв. д-р Мария Патрова, специалист по медицинско, здравно и фармацевтично право.
Целият разговор във видеото.
На кого в българия му пука за децата, Гледат си парите и толкова.