Изповед на една майка: Децата в България, които страдат от онкологични заболявания, има къде да се лекуват успешно
„Децата в България, които страдат от онкологични заболявания, има къде да се лекуват успешно от едни невероятни професионалисти и фантастични човеци, които в нито един момент не те оставят сам в кошмара ти! Благодаря ви!“ Така Рая Гунчева, майка на дете с онкохематологична диагноза, реагира на появилите се в публичното пространство коментари за състоянието на Клиниката по детска онкохематология в ИСУЛ.

На 03.02.2023 Криси беше диагностицирана с остра миеолидна левкемия. Няма да влизам в подробности относно емоциите около подобно събитие.
Веднага бяхме пренасочени към Kлиниката по детска онкохематология в ИСУЛ. Диагнозата се потвърди и бяхме приети за лечение веднага. 33 дни. Толкова време прекарахме в една стая в клиниката при първия курс на лечение. Криси мина общо през 5 такива курса със същия период на престой, последният даже беше по-дълъг. Сметнете сами дните, които прекарахме там.
Първите дни, в целия шок и ужас, търсихме варианти да заминем за чужбина, повлияни от много фактори. Никога няма да забравя съветите на двама лекари от Германия и Австрия – „Стойте си в България. Децата с тези заболявания там се лекуват по последни и най-високи стандарти. Тук няма да направим нищо по-различно“.
Това, вероятно, беше най-доброто решение в живота ми.
Нямаше и един момент през тези 2 години, в които дъщеря ми премина през интензивна и поддържаща химиотерапия, да се усъмня в решението си – нито условията, нито отношението на лекарите и сестрите, нито каквото и да е друго в тази клиника. Напротив! Благодарение на работата на невероятните лекари, сестри, психолог, доброволци и санитари Криси успя да преодолее всичко по възможно най-добрия начин.

Сегашното ръководството на Kлиниката по детска онкохематолгия не спира да работи за подобряване на средата, в която се лекуват децата, и резултатите са видими – възстановени са костно-мозъчните трансплантации!
Всякакви опити да се внушава страх, ужас и да се описват апокалиптични картини нито има смисъл, нито помага за детското здравеопазване и е крайно време да спре! Протягането на ръка за помощ е човешка добродетел, която се прави смирено и с безкористно желание, което изключва подобни внушения.
1 Отговор
[…] Изповед на една майка: Децата в България, които страдат… […]