Захарният диабет – пандемия в глобален план
„Говорим за пандемия, защото в глобален план един от възрастни хора е със захарен диабет тип 2, който е 90 на сто от всички случаи на диабет, и каквито и нови възможности да имаме и за контрол, и за лечение на захарния диабет, хората с диабет прогресивно се увеличават, каза за подкаста на БНР – „В центъра на системата“ проф. д-р Цветалина Танкова – ръководител на Катедра по ендокринология в Медицинския университет в София.
45 на сто от хората не знаят, че имат диабет, сочи още статистиката. Затова наричаме диабета „тихият убиец“, защото няма симптоми с години, но усложненията от него са сериозни.
„Очаква се след 20 години един на 8 възрастни да бъде със захарен диабет, което е сериозен проблем. Захарният диабет подлежи на контрол, а последните десетилетия има сериозни постижения и като възможности за лечение, и за контрол, затова не би трябвало поставянето на тази диагноза да прави хората изключително подтиснати, посочи още проф. Танкова.
„Трябва да се знае от обществото, че в страната ни е постигнато много по отношение на диабет тип 2 – имаме достъп до всички иновативни терапии, като е важно повече от пациентите да достигнат до тях.
При захарен диабет тип 1, това са хората, които нямат достатъчно инсулин и трябва да се лекуват с инсулин, те са по-малкият процент от пациентите, при тях има също сериозни постижения в глобален мащаб, там навлязоха технологиите за контрол и лечение, в България също се прилагат по линия на НЗОК тези инсулинови помпи и сензори за продължително глюкозно мониториране и за контролиране на нивото на кръвната захар, като очакваме и затворената система, която мери кръвната захар и пуска толкова инсулин, колкото е необходимо.
И ако през годините назад ние ендокринолозите лекувахме нашите пациенти с медикаменти, които намаляваха нивото на кръвната захар, то днес имаме революционен пробив при две основни групи медикаменти.
Те не само намаляват нивото на кръвната захар, но и имат допълнителни ползи – за сърцето, за бъбреците, ползи върху телесното тегло и кръвното налягане.
Тези две групи медикаменти се покриват от НЗОК за диабетно болните, но те се оказа, че са ефективни и при хора без диабет, като пазят сърцето и бъбреците и в момента тези лекарства за намаляване на кръвната захар се изписват от кардиолозите за хора със сърдечна недостатъчност и от нефролозите на пациенти с хронична бъбречна недостатъчност. Тези медикаменти намаляват кръвната захар до нормата и затова могат да се прилагат и на хора без диабет.
Така се контролира кръвната захар, теглото и рисковите фактори – холестерол, кръвното налягане и има сърдечно-бъбречна протекция на диабетно болните, изтъкна още проф. Танкова.
В България има все още много хора с диабет, които имат нужда от тези медикаменти, но те не достигат до тях, защото няма достатъчно информация за тези иновативни възможности, поясни ендокринологът.
По думите й това са скъпи медикаменти, които с Протокол за диабетно болните са безплатни за пациента, а когато се изписват за хора без диабет, тогава се доплаща една малка сума, останалото се поема от НЗОК. Затова е толкова важна осведомеността на хората и за рисковите фактори за диабета, и за неговият контрол, и за възможните изследвания.
„За диагностиката на диабета са важни няколко изследвания – нивото на кръвната захар, гликираният хемоглобин и орален глюкозо – толерантен тест.
Гликираният хемоглобин е кръвно изследване, което може да се вземе по всяко време на деня, като той показва какво е било средното ниво на глюкозата в кръвта 3 месеца назад. Това е важен и обективен показател.
Защото една момента кръвната захар, човек може да е в стрес, тя може да се повиши, но това да е моментно състояние, каза още за БНР проф. Танкова.
„Гликираният хемоглобин е критерий за диагноза на захарния диабет. Ако е по-голям или равен на 6,5%, тогава можем да мислими, че човек е със захарен диабет.
Стойност между 5,7 и 6,4 стойност за състояние на предиабет. Тези хора се насочват за допълнително изследване на нивото на кръвната захар или глюкозата.
Когато тя е по-голяма или равна 7, това е диагностична стойност за захарен диабет.
Една случайна кръвна захар, по което и да е време на деня, по-голяма или равна на 11,1 милимола на литър, също е диагностична за диабет.
Ако имаме гранични стойности или не са категорчни за поставяне на диагноза, се прави изследването – натоварване с глюкоза или орален глюкозо – толерантен тест. Ако не го направим този тест, можем да пропуснем до 30 на сто от хората с диабет, посочи проф. Танкова.
Здрави са тези хора, които на гладно след първия час от приемът на глюкоза, имат ниво глюкоза под 6,1 милимола на литър – това е критерий на СЗО, като в САЩ този показател е по-нисък. А на втория час след приемането на глюкоза, тази стойност трябва да е под 7,8 милимола на литър.
Проф. Танкова изтъкна още, че инсулиновата резистентност може да съпътства диабета, но диабетът може да е със или без инсулинова резистентност. Но има ли инсулинова резистентност трябва да се вземат мерки като основната от тях е контролът на телесното тегло, по-здравословен начин на живот. А случаите на диабет се увеличават, заради заседналият начин на живот, наднорменото тегло, нездравословно хранене – с богати на калории храни и то още от ранна възраст.
Затова контролът на теглото е важен не само за хората с диабет, но и за здравите. Както и промяната в начина на живот. Състоянието преддиабет е обратимо, човек да бъде отново здрав, като от значение е качеството и количеството на храната – тя да е разнообразна, но да бъде в такова количество, колкото енергия ще изхабим.
„Теглото не е козметичен проблем, това дали се харесваме или не…Това е заболяване, както казваме, че захарният диабет е болест. И всички международни организации признават, че затлъстяването е заболяване, което трябва да се лекува. И първото нещо е промяна в начина живот към по-здравословен като активност и хранене, по-малко калории и енергия, отколкото се използва. Хранителният режим включва всички видове храни, но е важно количеството. Без да се прекалява със сладкиши.
Медът също е калоричен, а трябва да се храним с повече зеленчуци, фибри, варива, хляб, малко млечни храни, по-малко мазнини, най-важни са калориите, които приемаме. Най-много калории има в мазнитите, в алкохола, еднакво има в белтъците и въглехидратите, по едно блокче шоколад може да хапнеш, но не цял шоколад и не по един на ден.
Живеем и в стресова среда, а стресът е също от рисковите фактори за захарен диабет, освен наследствения фактор и другите рискови фактори, но най-рисковият фактор е наднорменото тегло и затлъстяването. Особено натрупването на мастна тъкан около корема – т.нар. коремна абдоминална висцерална мастна тъкан. Това се оказва отделен ендокринен орган, от който се отделят изключително вредни вещества, и това е и в основата на инсулиновата резистентност. От там идва повишаването на кръвната захар, на холестерола, на пикочна киселина, омазняване на черния дроб, кръвно налягане, съредчно-съдови заболявания.
Затова теглото и обиколката на талията трябва да бъдат във фокуса на вниманието, обобщи проф. Цветалина Танкова за БНР.
Чл.-кор. проф. д-р Цветалина Танкова е ръководител на Катедра по ендокринология в Медицинския университет в София и Началник на Клиника по диабетология в Университетската болница за активно лечение „Акад. Иван Пенчев“ в София. Завършва медицина през 1984 година в Медицинския университет в София с пълно отличие и Хипократов медал, през 2005 г. защитава своята доцентура, а през 2012 г. става професор. От 2016 до 2020 година е заместник-декан по научната дейност в Медицинския Факултет на МУ в София. От 2021 г. е член-кореспондент на БАН. Проф. Танкова има множество научни публикации, автор е на книгата „Захарен диабет“ и е отличена с редица награди.
