За сестринството и тавана на мечтите

Завършила през 2021 г. като първенец на първия випуск военни медицински сестри във Варна, сержант Мария Цекина има възможност да избере сама сред предложените за работа места. И тя избира да остане във Варна. Казва, че е свикнала от времето на работата си като доброволец по време на пандемията във Военноморската болница. Работила в ракетно поделение две години. Но още на четвъртия месец от службата си в него решава, че ѝ липсва динамика. И на 22-годишна възраст пуска рапорт за участие в първата си военна мисия – в Мали.

Притеснена е дали възрастта ѝ и липсата на опит няма „да я спънат”. Но става

първата от випуска, която тръгва на мисия

Където попада в екипа на старши лейтенант д-р Петко Гинев от ВМА във втората му мисия там.

От мисията в африканската страна опитът на Мария е според нея незаменим. Но най-много се радва на това, че времето там тотално променя мирогледа ѝ за света. И въпреки своята експанзивност си дава сметка за реалностите на живота в буквалния смисъл. На базата на сравнението със страданията от бедност и глад в живота на местното население в Мали по време на гражданска война. Включва се в доброволчески акции, в тази „мисия в мисията” като жена, която вижда хроничното бедстване на малките деца. Организират се игри в щаба на военнослужещите и даряват събраните пари и учебни пособия за местни деца сирачета под крилото на една евангелистка църква.

„Като медик имах възможността да се сблъскам с истинската военна медицина при тренировките на терен, чиито условия  са коренно различни: когато си с ограничени възможности, с по-малко консумативи”, казва Мария Цекина. Както казвал началникът на екипа д-р Петко Гинев, „всичко е в планирането”. „Самият генерал Мутафчийски ни е казвал, че война се печели с добро планиране, а загубената война е резултат от импровизиране”, напомня Мария.  

След мисията в Мали се възползва от възможностите за обучение в чуждоезикови курсове във Военното училище в Шумен. Там получава сертификата за владеене на чужд език по стандартите на НАТО. По-късно в опита ѝ на военномедицинска сестра се прибавя и участието в медицинското осигуряване на голямо военноморско учение. Спането в палатки се оказало закаляващо издръжливостта на Мария. Тя самата обича да тества възможностите си максимално и да узнае прага им.

Още преди да замине за Мали всъщност, във ВМА ѝ дават да разбере, че ако се върне от мисията с отлична оценка и  успешно изпълнени задачи, ще бъде „възнаградена” със специализантско място в болницата.

Още в началото на обучението ѝ като военна сестра с колежките ѝ Мария за пръв път вижда основните и тежките клиники на Академията: първа коремна, реанимацията, операционният блок. И има любима снимка оттогава, когато влиза в дългия син коридор на реанимацията. Обикалят залите, виждат пациентите и спецификата в тази клиника оставя у нея усещане, че тази работа е за нея. Дали започва още оттогава да мечтае да работи тук, дали я е поразило това, че клиниката е сред най-добрите в Европа, днес не може да каже. Но споменът от този ден остава през четирите години на обучение. И въпреки времето на задължителна служба във военно поделение след дипломиране през четирите години на обучение Мария Цекина мисли за възможността, която да я върне там. Това стои и в мотивацията и целта ѝ да завърши като първенец.

Всяко лято като студент във ВМА усвоява сестринските практики. Слънцето и плажът остават на втори план. Накрая всяка стъпка на обучение и стаж през четирите години ѝ се „отплаща”, а основната ѝ цел не се променя – някой ден да започне работа в клиниката по реанимация.

Така през лятото на миналата година Мария Цекина започва личната си битка да се представи добре в изпита за зачисляване на специалност пред проф. Николай Петров, светило в анестезиологията. Така се включва в неговия екип и от повече от година е в Катедрата по анестезиология и реанимация. Преди дни Мария взе успешно и държавния си изпит, отново при проф. Петров.

Днес Мария смята клиниката по анестезиология за тежката артилерия в сестринството.

И тя се убеждава лично в това. През миналата година е командирована 45 дни в клиниката по инфекциозни болести. За нея било плашещо заради спецификата на инфекциозните болести. Но работата в реанимацията наистина те „ошлайфа” и те прави универсална бойна единица, казва Мария. По думи на колегите ѝ се е справила добре в работата с инфекциозните заболявания. А това лято пак е командирована, този път – в Клиниката по пулмология, където отново се убеждава, че реанимационната сестра може да се справи при всякакви обстоятелства, при всякакви специфични условия: както във всяко звено в болницата, така и на полето. И днес не забравя как по времето на специализацията ѝ, при стаж в болницата, при даване на упойка на пациент една от сестрите я окуражава: „Ти просто го носиш”…

Последният месец бил натоварен заради трансплантациите, които извършват професор Никола Владов и проф. Ивелин Такоров – три за 20 дни. Но малко в сянка остава фактът, че медиците от Клиниката по анестезиология и реанимация основно се грижат след операцията за болните. Защото трансплантацията е началото на нов живот, но също толкова важна е следоперационната грижа за тях, в която се проявяват знанията и уменията на лекарите анестезиолози. Мария се радва на възможността да се учи от тях, а и вече няколко пъти е част от екипите, които гледат трансплантираните болни. Което смята, че за нея е голяма чест.

На това място от разговора Мария Цекова казва, че тя намира и лични мотиви да избере първа в семейството си професията на военен медик. На ранна възраст загубва част от роднините си, а баба ѝ като учител в дом за сираци си отива от хепатит, помагайки на заразено дете. Тогава чернодробните трансплантации били още в бъдещето. Затова за нея днес всекидневието ѝ е повече от работа и професия. И трудът си всеки ден Мария чувства като дълг. И ни повече, ни по-малко се усеща като целуната от съдбата заради това, че може да помага на пациентите. А сега вече има ангажимент и като заместник-председател за ВМА на Българската асоциация по здравни грижи.

Източник: ВМА