Eкранно зависими деца – проблеми и страхове
На все по-ранна детска възраст виждаме екранно зависими деца, като сред зависимите има и бебета на 5-6 месечна възраст. Това каза доц. д-р Стоян Везенков, основател на Център за приложни невронауки „Везенков“ и основоположник на проекта „Екранни деца“, в предаването „Футуризъм“ по Bloomberg TV Bulgaria.
Той разказа повече за термина „екранни деца“, свързан с програма за превенция и терапия на деца с екранна зависимост.
„Имаме случаи, при които и в ранна бебешка възраст имаме развитие на много тежка зависимост. Почти няма незасегнати възрастови групи и хора в момента“, каза д-р Везенков.
Той обясни, че като всяка друга зависимост, и тук става дума за външна стимулация, която урегулира или променя нашето състояние и носи някой от трите компонента на „удоволствената система“ – действа за възбуда, удоволствие или успокоение, и така много бързо се развива зависимост.
„При децата нямаме вътрешна саморегулция, нямат филтри, нямат критично мислене и много бързо стават зависими. Няколко експозиции на екран буквално променят работата на мозъка и на нервната система“, посочи д-р Везенков.
„Никога не сме имали толкова рано в детското развитие зависимости“, каза той.
Везенков отбеляза и кои са признаците, по които може да се познае екранна зависимост при децата – когато едно дете е буйно и хиперактивно, а в момента, в който го сложите пред екран, „кротва“ и може да стои с часове, а ако му отнемете екрана, следват истерични изблици. Ако това дете няма зрителен контакт и интерес към околните, защото се пристрастява към предмети, а не към хора, е ясно, че става дума за тежка зависимост.
„При тийнейджърите може да се изразява с липса на интерес към социума, академичното представяне рязко се влошава, не им се учи, не им се ходи на училище. Там обаче могат да се появят и неврологични нарушения – от днес за утре тикове, епилепсия, паник атаки“, каза още той. Сходни са промените и при възрастни хора, като според експерта тежката зависимост в ранна детска възраст може да доведе дори до личностни разстройства в по-късна възраст.
Според доц. д-р Стоян Везенков екраните трябва да се въвеждат след 9-годишна възраст, а предоставянето на екран на дете до 3-годишна възраст трябва да бъде криминализирано, защото води до тежки дефицити. По думите му момчетата са по-чувствителни.
По две се увеличава всяка година броят на тежките диагнози в ранна детска възраст, каза още той.
В момента виждаме как 30% от децата до 3-годишна възраст са невербални и с екранна зависимост, каза той. Според него децата привикват към звука от тонколоните, а не с интеракцията с други хора. Това не може да е заместител за нормалното човешко развитие. Той обясни и какво значи термина „екранна травма“ – дори след преодоляване на зависимостта, тя оставя отпечатък върху по-нататъшното му развитие.
„За разлика от другите зависимости екранната зависимост е изключително коварна, защото се акумулира с времето. Не е нещо, което става спонтанно и изведнъж“, отбеляза Везенков.
По думите му различните зависимости се подкрепят взаимно и при възрастните могат да съществуват и комбинации от екранна и хазартна зависимост. При екранната зависимост се успива лявата половина на мозъка, свързана с критичното мислене, обясни той.
Везенков препоръча веднага щом се появяват индикатори за зависимост, да се потърси консултация със специалист.
Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.
