Пациентка, останала без глас след операция на щитовидна жлеза, осъди лекарите във ВМА след 10 годишна съдебна борба.
691 думи, 4 минути време за четене.
Върховният касационен съд (ВКС), със свое определение № 4988 от 01.11.2024 г., потвърди Решение на Софийския апелативен съд, с което Военно медицинска академия (ВМА) е осъдена да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в интензивни болки, страдания, стрес и страх за живота, в резултат на некачествено извършена операция МИВАТ (мини инвазивна видеоасистирана тиреоидектомия) на 13.04.2011 г. Освен присъденото обезщетение, пациентката ще получи и законна лихва за продължилия близо десет години съдебен процес.
В мотивите за решението се казва, че: „извършената оперативна намеса е преждевременна, при липсата на достатъчно изследвания, които да обяснят нуждата от операция в подобен обем, а срязването на двата гласни нерва е деликтното действие, което е могло да се предотврати, ако поведението на лекаря не е било противоправно – без надлежно информирано съгласие и без да бъде използван мониторинг, който би могъл да способства да се избегне или минимализира увредата на нервите, в хода на подобна операция“.
В следствие на операцията на пациентка, при която са увредени ларингеалените ѝ нерви, е загубила гласа си и диша през канюла, поради страстванията и съединителната тъкан в областта, които създават животозастращаваща обструкция.
Фактите по делото сочат, че пострадалата пациентка е била насочена за оперативно отстраняване на щитовидна жлеза. Приета е от д-р Г. – хирург във ВМА на 12. 04. 2011 г. с поставена диагноза – възли на щитовидната жлеза – втора степен.
Лекарят, без да извърши образни и лабораторни изследвания, предприел операция по отстраняване на жлезата в пълен обем, без да информира надлежно пациентката за рисковете от подобна операция. Ищцата била оперирана на следващия ден – 13. 04. 2011 г., а в деня, следващ операцията получила симптоми на задух, поставена ѝ била кислородна маска, не можела да говори, издавала хриптящи звуци.
На 14.04.2011г., след преглед от специалист по УНГ, била констатирана пареза на гласните връзки, а на 15.04.2011 г. специалист невролог установил с категоричност, че са увредени на ларенгиалните нерви. Въпреки увредата, ищцата не получила грижа, която да минимализира вредите, не бил направен опит и да бъдат предотвратени и на 19.04.2011г. била изписана от ВМА. С времето парезата преминала в парализа, с трайни и необратими последствия.
Съдът приема, че специфичният характер на деянието – оперативно отстраняване на щитовидна жлеза е довело до увреда на ларингиалните нерви, с необратимо разрушаване на гласните връзки, а поради образуването на съединителна тъкан, която също е пречка за нормален говор, на ищцата е направена трахеостома, през която да диша.
Пострадалата пациентка е представлявана и пред трите съдебни инстанции от специалиста по медицинско право, адвокат д-р Мария Петрова, която помолихме за кратък коментар. Адвокат д-р Мария Петрова, единственият специалист по медицинско право, който притежава и медицинско и юридическо образование в страната, сподели, че това дело е не е първото, в което има осъден лекар и болница. Съдебният процес е продължил около 10 години, но търпението и усилията ѝ да били увенчани с успех.
На въпроса за настъпилите усложнения (компликации) и факта, че една голяма част от хирургичната общност приема, че случилото се с пациентката е в „рамките на оправдания медицински риск“, адв. Мария Петрова отговори, че „трябва да се прави разлика межди компликацията и настъпилият вредоносен ятрогенен резултат. Компликацията е прогнозируем риск, проблемът не е в нея, а във факта, че преди настъпване на ятрогенния вредоносен резултат лекарите на са положили дължима грижа т.е. не са направили необходимото, за да не се реализира рискът от компликация, а в последствие и не са предприели действия да минимум вредите.“
Адвокат Петрова сподели, че изходът от подобни дела безспорно зависи и от това кой и как води делото, защото т. нар. „лекарска грешка“ е много специфична и тънка материя, която изисква специални знания. В потвърждение на думите си, тя даде пример с друга пациентка, доверила се на пациентка организация за своята правна защита, която е била осъдена да заплати разноски на болница, заради неуспешно воденията от адвокатите на пациентската организация съдебен процес.
Адв. Петрова отказа коментар по размера на обезщетението, но сподели, че ръководството на ВМА е реагирало коректно веднага след определението на Върховния касационен съд свързало с нея, за да се уредят финансово въпросите.
