СЗО: Hито един от 43-те разработваните антибиотици, не се справят с лекарствената резистентност при най-опасните бактерии

„Hито един от 43-те антибиотици, които се разработват в момента, не се справя в достатъчна степен с проблема с лекарствената резистентност при най-опасните бактерии в света.“ Toва показва доклад на СЗО, цитиран от началника на Лабораторията по микробиология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ доц. д-р Росица Вачева.

Доц. д-р Росица Вачева е председател на Българската асоциация за превенция и контрол на нозокомиалните инфекции БУЛНОЗО, член на Advisory Board на EUCIC -Европейска комисия по контрол на инфекциите към ESCMID и консултант на Световната здравна организация (СЗО) по превенция на инфекциите и антимикробната резистентност (АМР).

Лабораторията участва в инициативата на Европейския център по контрол на заболяванията (ECDC) и Световната здравна организация (СЗО) за разумно използване на антибиотици в рамките Световната седмица за повишаване осведомеността за правилната употреба на антибиотици, която се провежда от 18 до 24 ноември 2024 г. Темата на инициативата тази година е „Антимикробната резистентност е невидима, аз не съм“, съобщиха от ИСУЛ. Целта е да се повиши осведомеността за въздействието на антимикробната резистентност върху живота на хората, като в центъра на дискусията се поставят пациентите. Провежданите инициативи целят насърчаване на отговорното приложение на антибиотиците и популяризиране на здравните рискове, до които води антибиотичната резистентност в глобален мащаб.

Според СЗО резистентността към антибиотици е една от десетте най-големи заплахи за общественото здраве в света, защото прекомерната и неправилна употреба на антимикробни лекарства предразполага към развитието на устойчиви на медикаменти патогенни микроорганизми. Всяка година над 700 000 души в Европа умират от инфекции, причинени от множествено резистентни бактерии. Очаква броят им да нарасне до 10 млн. през 2050 г., ако не се предприемат необходимите мерки за ограничаване на резистентността.

„Ако глобалната антимикробна резистентност остане без контрол, ние сме изправени пред бъдеще, в което дори леките инфекции могат да означават смърт“, алармира доц. Вачева. Тя коментира и друг аспект на множествената резистентност – инфекциите, свързани с медицинското обслужване. Смята се, че най-малко 20% от тях са предотвратими чрез устойчиви и многостранни програми за превенция и контрол на инфекциите. Разпространението на множествено резистентните патогени от пациент на пациент и медицински персонал се ограничава чрез стриктно спазване на мерките за превенция и контрол на инфекциите, като наприметр дезинфекция на ръцете на лекари и медицински сестри.

Близо 4 млн. пациенти в Европейския съюз (ЕС) придобиват инфекции в болниците всяка година и около 37 000 от тях умират, като директна последица от заразяването в лечебните заведения. „Товарът на тези инфекции (здравен , икономически) е сравним с този, причинен от грип, туберкулоза и HIV/AIDS взети заедно! По данни на ECDC, 75% от този товар се дължи на инфекции, свързани с медицинското обслужване“, обясняват от ИСУЛ.

Проучване на ECDC оценява тежестта на 5 типа инфекции, причинени от мултирезистентни бактерии и влиянието им върху общественото здраве в ЕС и Европейското икономическо пространство. Товарът се измерва с броя на случаите, смъртните случаи, директният резултат и годините живот с инвалидност от уврежданията. Проучването отчита, че 39% от товарът е причинен от инфекции с бактерии, резистентни на последна линия антибиотици като карбапенеми и колистин. „Това нарастване на резистентността започва от 2007 г. и е много тревожно, защото тези антибиотици са последните възможности за лечение. Когато те вече не са ефективни, е изключително трудно или в много случаи невъзможно да се лекуват инфекции“, коментира Росица Вачева.

До антимикробна резистентност се стига като бактериите, вирусите, гъбичките и паразитите с времето се променят и спират да реагират на лекарства, включително на антимикробни медикаменти като антибиотиците, антивирусните, противогъбичните и антипаразитните средства за лечение на хора и животни. Като сериозна опасност се отчита бързото развитие и разпространение на т. нар. „супербактерии“ – микроорганизми, които причиняват инфекции, нелечими със съществуващите антибиотици. Това прави невъзможна ефективната превенция и терапия на много заболявания, някои от които – животозастрашаващи. Увеличава се и рискът от тяхното разпространение, тежкото им протичане и в някои случаи – смърт.

Тревожен според медиците е и друг проблем – когато бактерии, които нормално са чувствителни към антибиотици, станат резистентни в резултат на адаптация чрез генетична промяна (придобита резистентност). В организма на човека гените, кодиращи антибиотичната резистентност при един вид бактерии, могат лесно да се прехвърлят на други бактериални видове чрез обмяна на генетичен материал.

По думите на доц. д-р Росица Вачева инфекциите, предизвикани от резистентни бактерии, изискват повече грижи, както и алтернативни и по-скъпи антибиотици, които могат да имат по-тежки нежелани реакции. Лечението изисква също и интравенозни антибиотици, прилагани в болниците, вместо перорални антибиотици, които могат да се приемат вкъщи. Доц. Вачева посочва като пример инфекциите, причинени от бактерии като Enterobacteriaceae (често Klebsiella pneumoniae, резистентни на карбапенеми). За лечението на пациентите няма рационален избор на антибиотична терапия и лечението често се провежда със стари и токсични антибиотици като колистин. „Не веднъж сме се сблъсквали с подобни примери в Лабораторията по микробиология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Имало е случаи, в които се е налагало да използваме и контактите си на европейско ниво, само и само да успеем да помогнем на дадения пациент, който в противен случай би загинал“, отбелязва Росица Вачева.

От ИСУЛ информират как да се насърчава разумната употреба на антибиотици:

• Вземане на проби за микробиологичен анализ преди назначаване на антибиотична терапия.
• Доказано е, че проследяването на антибиотичната резистентност и данните за употребата на антибиотици в болниците предоставят полезна информация за насочване на емпиричната антибиотична терапия при тежко болни пациенти.
• Антибиотиците са ефективни само срещу бактериални инфекции – те не могат да Ви помогнат да се излекувате от инфекции, причинени от вируси, като настинка или грип.

Специалистите от Лабораторията по микробиология към УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“, ECDC и СЗО призовават: „Бъдете отговорни и използвайте разумно антибиотици!“