Проф. Радостина Александрова за четиривалентната антигрипна ваксина
„Няма нищо ново под слънцето. Ваксината затова е четиривалентна – тя включва два вируса грип А и два вируса грип Б“. Това коментира пред Bulgaria ON AIR вирусоложката от БАН проф. Радостина Александрова във връзка с четирите щама грипен вирус, които се очакват този сезон у нас, като допълни, че противогрипните ваксини са четиривалентни от 2012 г. насам.
„Най-доброто, с което разполагаме, е ваксината. За съжаление, тя не е толкова идеална, колкото ни се иска – ефективността е между 40% и 60% и зависи доколко прогнозираните варианти на грипния вирус съвпада с това, което реално се разпространява в обществото“, допълни проф. Александрова и отбеляза, че една от целите на СЗО и на цялата научна общност е да бъдат усъвършенствани ваксините срещу грип.
Най-рисковите групи са малките деца, възрастните хора и хората със съпътстващи заболявания, бременните, припомни вирусоложката и посочи, че ваксините може да не са в състояние да предотвратят инфекцията с грипните вируси, но те намаляват значително риска от по-нататъшни усложнения, което ги прави изключително важни, особено за посочените групи хора.
Проф. Радостина Александрова се спря и на темата с антибиотичната резистентност в контекста на Седмицата за информиране за проблема, която тече сега. Като фактори тя посочи прекалено широката, неправилната употреба, лошото контролиране на производствения процес. „Едни от най-големите производители в световен мащаб са Индия и Китай и те трябва да бъдат много сериозно подкрепени в усилията за контрол и върху производството, и върху обработката на отпадъците, за да не отиват в природата, тъй като в крайна сметка това ще стимулира устойчивостта“, коментира тя.
По отношение на ситуацията конкретно у нас вирусоложката заяви: „Оказва се, че в България само 40% от хората знаят, че антибиотиците не убиват вирусите, и може би това е една от причините за това след 2009 г., когато в ЕС започва доста активен спад в неразумната и неправилната им употреба, у нас това да не се случва. Дори от 2019 г. насам е отбелязан ръст с 27%, за което принос има и пандемията, но и след прекратяването на острата й фаза употребата им не е намаляла“.
Прекомерната и неправилната употреба води до селекцията на устойчиви микроорганизми, при които вече антибиотиците няма да действат, припомни проф. Александрова. Тя цитира данни от мащабно проучване от 2021 г., според което броят на смъртните случаи при хора, на които нито един антибиотик, наличен в момента, не е бил в състояние да помогне, е бил 1,13 млн., а общият брой на свързаните с този проблем смъртни случаи е бил 4,7 млн. „Т. е. ако ние не успеем да се преборим с този проблем, това би означавало, че в едно съвсем обозримо бъдеще хората ще имат проблем не само директно с инфекциите, но ще има също така проблем със сериозните хирургични интервенции, овладяването на състояния при хора с имунни дефицити, с трансплантации“, подчерта специалистката.