„Пътят на надеждата“ и „Синдромът на Мошковиц“
С премиерата на документалния филм „Пътят на надеждата“ Българското сдружение „Синдром на Мошковиц“ отбеляза началото на поредица от активности, насочени към по-добрата информираност на обществото за това рядко заболяване, познато и като тромбоцитна тромбоцитопенична пурпура, c премиерата на документалния филм „Пътят на надеждата“.
„Пътят на надеждата“ символизира усилията заболяването да бъде разпознавано навреме и от широк кръг медицински специалисти, за да се осигурят ранно насочване за диагностика и своевременно лечение.
Лентата разкрива на кинематографичен език автентичните истории на пациенти, техните близки и лекуващите лекари, като подчертава важността на информираността и човешката съпричастност. Това е и призив към обществото да обърне внимание на животозастрашаващия и остро протичащ характер на заболяването, за да могат повече хора да получат навреме необходимото лечение.
100 години след като е описано в медицината, това рядко кръвно заболяване все още трудно се диагностицира и болните късно стигат до специалистите. Става дума за автоимунния синдром на Мошковиц. За да обърнат вниманието към него – пациенти и специалисти участват във филма „Пътят на надеждата“, който беше представен днес.
Като лектори в срещата участваха проф. Милчо Минчев, ръководител на Експертния център „Синдром на Мошковиц“ към Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания (НСБАЛХЗ), доц. Иван Тонев и д-р Станислав Симеонов от същата болница, както и д-р Костадин Костадинов от „Институт по редки болести“.
Синдром на Мошковиц (Moschcowitz) или тромботична тромбоцитопенична пурпура (ТТП) е рядко срещано заболяване на кръвта. Характеризира се с образуване на тромби в малките кръвоносни съдове. Тези микротромби могат да ограничат или блокират кръвотока във всички органи, главно в мозъка и бъбреците и да увредят тяхната функция. Засягат се по-често жени на възраст 40-50 години. Причината за поява на това заболяване е неизвестна.
Лекари и пациенти се обединиха около искането да бъдат намерени оптимални решения за премахването на рехоспитализациите за терапевтична плазмафереза, която остава един от основните методи за лечение на острите пристъпи на болестта на Мошковиц, за въвеждането на съвременните терапии и осигуряването на достъп до тях, както и за ясен алгоритъм на проследяване и лабораторен контрол на заболяването.