Обсъждане: Практики, предизвикателства и стратегии за постигане на по-ефективно здравеопазване

Практики, предизвикателства и стратегии за постигане на по-ефективно здравеопазване, насочено към нуждите на пациентите. Това бяха част от темите, дискутирани по време на семинара „Лидерство и създаване на ползи за пациентите в здравеопазването“, организиран от неправителствената организация Future Values (Ценности за бъдещето) и Американския университет в България с подкрепата на Харвардския университет и Университета St Andrews. 

„Трансформациите в здравеопазването са необходими за всички държави по света – и за САЩ, и за България, и за всяка една друга страна в Европа. Моята задача като лектор е да подпомогна участниците със справянето с комплексните предизвикателства на съвременното здравеопазване и воденето на успешни инициативи за подобряване на качеството на грижите за пациентите“, е позицията, която изрази д-р Дейвид Бърнстийн от Harvard Business School представи ключовите компоненти, които са от съществено значение за успешното внедряване на модел на здравеопазване с фокус върху ползите за пациентите (Value-Based Healthcare, VBHC).  

Д-р Росица Кръстева, началник на Онкологичния център, представи проект, реализиран в болницата в периода 2021-2022 г. в сътрудничество с „HTA“ ООД. Проектът цели проследяване на процесите по прием и лечение на пациентите с рак на белия дроб, като обхваща картографиране и анализ на работните и организационни дейности в лечебното заведение. Част от целите му включват внедряване на системи за измерване на здравните резултати при лечението, което подпомага подобряването на качеството на предоставяните грижи и оптимизиране на лечението на пациентите с този вид онкологично заболяване.

„Вследствие на проведените интервюта и попълнените въпросници, беше издаден доклад с анализ и препоръки, засягащи управленските и административни решения на Онкологичния център и в трите му отделения – медицинска онкология, лъчетерапия и нуклеарна медицина. И макар и резултатите да бяха много добри за нас, това помогна за максималното оптимизиране на процесите. Бяха издадени препоръки да направим изнесен кол-център с цел сега със същия персонал да обслужваме 3 пъти повече пациенти дневно, при повишено качество на комуникация. Заради амбициите, които имаме и базата данни, с която разполагаме, от „HTA“ ООД препоръчаха да отделим и сектор за научно изследване и статистика, който също вече е факт. Подобрихме и колаборацията си с другите отделения на болницата, за да усъвършенстваме мултидисциплинарната грижа за пациентите си. Не на последно място беше изработен и финансов модел, представящ реалната стойност на труда на участващия в лечението персонал“, заяви д-р Кръстева.

Доц. д-р Ива Гаврилова, хирург-онколог в Клиниката по онкодерматология към Университетската специализирана болница за активно лечение по онкология „Проф. Иван Черноземски“ в София, представи националния меланомен регистър BGMelaReg, създаден от Българската асоциация по дермато-онкология. Този регистър е част от Европейския меланомен регистър EUMelaReg – най-голямата глобална система за регистриране на пациенти с меланом.

„Стартирахме през 2021 г., като успяхме да създадем много голяма мрежа, с участието на почти всички държавни и частни онкологични центрове в страната, които са 16 на брой. Регистърът работи успешно с много данни, които са криптирани и анонимни. Той ни помага да проследим качеството на грижата към пациентите и успеваемостта на терапиите, които прилагаме и дава достъп на страната ни като пълноправен участник до едни от най-авторитетни научни събития в Европа и по света“, коментира доц. Гаврилова.

Лидия Витанова, основател на Сдружение „Заедно срещу саркома“, представи проучване, проведено сред пациентски организации, посветени на редки болести, през септември 2024 г. Резултатите показват, че близо 90% от тези организации се чувстват недостатъчно представени в институциите, където се вземат ключови решения по въпроси, касаещи здравеопазването. Освен това, около 83% от организациите смятат, че нормативната рамка се нуждае от промяна, за да се подобрят здравните резултати за пациентите.

Витанова отбеляза също, че пациентските организации се сблъскват с много пречки, които затрудняват прилагането на модел на здравеопазване, основан на ползите за пациента.

„Такива са липсата на реални данни, на регистри и национален план за пациенти с редки заболявания и редки видове рак, на достатъчно специалисти и експертни центрове, където да се лекуват тези заболявания. Не на последно място е и ограниченият достъп до иновативни терапии и клинични проучвания“, каза още Лидия Витанова. 

Д-р Красимир Джинсов, изпълнителен директор на Националната кардиологична болница (НКБ), заяви: „Моята философия е, че в центъра на здравните грижи винаги трябва да бъде поставян пациентът, защото в края на деня най-важното е той да бъде здрав и доволен от помощта, която е получил. Като директор на Националната кардиологична болница ще се стремя именно към това. В този контекст е и настоящата конференция за здравеопазване с фокус върху ползите за пациента – концепция, която  набляга на качествена и своевременна медицинска помощ, което мисля, че е основната ни мисия като лекари и доставчици на здравни услуги“.

Д-р Георги Луканов, член на Ортопедичната фондация за изследвания и обучение – ОРФИО и специализант в Клиниката по ортопедия и травматология на Университетска болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“, представи проект на Български артропластичен регистър при пациенти с тотално колянно и тазобедрено ендопротезиране. „Идеята е да изградим достатъчно голяма база данни, която непрекъснато да се обновява и да се интерпретира, така че да можем да модифицираме терапевтичния си подход, когато се налага. По този начин ще можем да предоставяме на пациентите най-добрите възможни грижи, като същевременно оптимизираме и разходите за доставянето на тези услуги“, допълни д-р Луканов. 

Д-р Ирина Кунева, началник Очно отделение разказа за оптимизацията на процеса на лечение в лечебното заведение. „Целта беше да се обърне внимание не само на медицинските и на резултатите, важни за пациентите, но и на това по какъв начин терапията е променила живота им в социален аспект. Създадохме структуриран процес с анкетни карти, които болните да попълнят и след това анализираме резултатите от тях. Предстои да публикуваме анализ за медицинската, социална и икономическа тежест на макулната дегенерация, който да позволи последващи стратегически стъпки“, допълни тя. 

При закриването на конференцията д-р Славейко Джамбазов, представител на неправителствената организация Future Values, заяви: „Тези примери демонстрират напредъка на България в здравеопазването, основано на стойността за пациента, полагайки основа за трансформативна, ориентирана към пациента грижа, под лидерството на проактивни и иновативни клинични лидери, подпомогнати от водещите университети у нас и по света.“