История на пластичната хирургия

През 1814 г. е извършена първата пластична операция в Европа. Британският хирург Джозеф Карпю успешно провежда ринопластика — носът на мъжа, загубен в резултат на ранениe, е възстановен. За това е използвана кожа на пациента. В този момент пластичната хирургия стана бързо да се развива.

Пластичната хирургия обаче не е изобретение на Капрю. Той допринася за разпространението ѝ, с времето става достъпна за хората със средни доходи, съвсем обикновенна, но малцина знаят, че пластичната хирургия е имала доста достойно място в медицината през времето преди Христа.

Терминът „пластична хирургия“ произлиза от гръцки „plastikos“, което означава „да се топи“ или „да се прави формата“. Първите пластични операции  се извършвали в древен Египет и Индия, 600 години преди Христа. Вече тогава лекарите са били в състояние да извършат реконструкция на нос, уши и устни. За това изрязвали парче от кожата върху съдовото стълбче от кожата на бузите или челото.

За първи път терминът „пластична хирургия“ се появява за първи път през 1798 г., когато известният натуралист Десолтън дефинира подобни хирургични интервенции. Но се използва едва в края на 19 век, когато започват да се публикуват статии, описващи различни методи на пластична хирургия. А официалното раждане на нова медицинска специалност се състоя през 1933 г. на Първия международен конгрес на пластичните хирурзи.

Древните пластични методи

Индийски метод за пластична хирургия е известен като ринопластика. В Египет използвали специални смоли за възстановяване на носа и ушите, поне на мумиите. Правен кодекс на Хамураби (XVIII век пр. Хр.) съдържа един параграф относно действията на хирурзите. И още отлично са запазени записи на лекари от древния Китай, направени повече от 500 години преди новата ера, и разказващи за корекция на ушите с помощта на хирургически методи и за операции на очите. А опити да се направи липосукция за премахване на надмерното тегло (и то доста успешни опити) са били направени през първи век от н.е..

Споменаването на пластичната хирургия се срещат в историята на човечеството също така през II и III век от н.е. Става дума отново за китайски медицинци, променящи външния вид на своите пациенти. А през седми век живял в Александрия лекар Паулус Айджински,който по хирургичен път намалявал твърде големите мъжки гърди.

Средновековна история на пластична хирургия

През 15-ти век в Италия живял един човек на име Гаспаре Талиякоци, който се счита за основател на съвременната пластична хирургия. Той публикува трактат за делото на целия си живот – реконструкция на нос с фрагменти от ръце. Той пише: „Ние лекуваме и възстановяваме части от тялото, дадените ни от природата. Ние го правиме не за удоволствие за окото, но за да се поддържа надеждата на травмиран човек и да се помогне на душата му.“ Но Талиякоцци не бел оценен от съвременниците си – действията му били считани за престъпни и самия той бил погребан в неосветена земя,  като злодей или самоубиец.

Новия живот на пластичната хирургия започва през 1774 г., когато била публикувана първата статия за операция на възстановяване на носа с помощта на парче кожа от челото. Тази операция била извършена в Индийската колония, и като анестезия е била използвана смес от бетел орех и Арак – алкохолна напитка, направена от ориз.

През 1814 годината същата операция е провел английски хирург Джоузеф Карп. След премахване на превръзка след операцията той бил много учуден, когато видял истински нос. След това са били разработени различни техники за промени във формата на носа.

Новата история на пластична хирургия

Разбира се, изобретяването на антисептици и анестезия оказа много силно положително влияние върху разцвета на пластичната хирургия. Още в края на деветнадесети век в специални и достъпни за обществеността медии са се появявали стотици статии за пластична хирургия. С още по-голяма скорост този клон на медицината почна да напредва по време и след Втората световна война, защото е било необходимо да се лекуват много контузии, често сериозно обезобразени хора, и поради това са се появявали различни специализирани хирургични центрове.

Уолтър Йео претърпял инцидент, случил му се по време на битка през 1916 година, който причинил ужасяващи лицеви наранявания, включително загуба на горните и долните клепачи.През 1917 година той започнал лечение при сър Харолд Гилийс, първия човек, който използвал парчета кожа, взети от ненаранени части на тялото, известен още като „бащата на пластичната хирургия“. Практикуващият в Лондон Гилийс отворил специализирана клиника, намираща се в болница „Кралица Мери“. Именно Йео станал един от първите клиенти на доктора, който измислил иновативна по онова време техника за присаждане на кожа.

Дивия разцвет на пластичната хирургия започва през 60-те – 80-те години на миналия ХХ век. Точно тогава са разработени много нови методи на лекуване, например: корекцията на тежки вродени деформации на глава. Тогава е била усъвършенствана и подобрена и естетичната пластическа хирургия. Плодовете на този труд, човечеството бере и сега – днес всеки може да подобри външния си вид и да се отърве от проблемите с помощта на пластична операция, а лекарите, познаващи делото си, почти винаги гарантират положителен резултат.