При 100 процента скок на цените на здравните услуги, доплащаме почти половината

От април 2023 г. до февруари 2024-та със Закона за бюджета на НЗОК цените на здравните услуги в извънболничната помощ отбелязаха 3-кратно увеличение. Парите в касата набъбнаха с над 1.5 млрд. лева. Tова каза д-р Мими Виткова, изпълнителен директор на Обединения здравноосигурителен фонд „Доверие“ и бивш министър на здравеопазването пред „БАНКЕРЪ”.

Тя даде пример с цената на гинеколозите цитонамазката при гинеколозите, коятоот 10 лева, стана 54 лева.

Скокът на цените влияе недобре и върху цените на здравното осигуряване, тъй като по независими от застрахователя причини, до днес по договор някой е плащал една сума, но от утре сумата е чувствително по-голяма. 

Вероятно е целена финансива независимост на здравната каса, но е постъгнат точно обратният ефект.

„В момента при около 2 млн. по-малко население в сравнение с преди двадесетина година имаме двойно по-голям болничен престой. Отиваш при лекар и трябва – не трябва те вкарва в болница. И все по-често без доказана нужда се изписват скенери и ядрено-магнитен резонанс, а това са най-скъпите здравни услуги“, отбеляза Мими Виткова.

Анализите показват, че българите плащат 46% от джоба си – най-високият процент в целия Европейски съюз. Световната здравна организация препоръчва гражданите да участват с не повече от 15 процента. Страните от Евросъюза се „побират” в тази рамка като в Германия доплащането от страна на пациентите дори е 8-10 на сто.

Според д-р Виткова частните болници продължават да са привелигировани, но не се прави нищо, въпреки голямата дискусия по въпроса от края на миналата година. „На никого не му прави впечатление, че определени медикаменти „излизат” на частните болници 28 пъти по-скъпо от цените на същите лекарства в държавните лечебни заведения.“

Неравномерният достъп до здравни услуги, дори до лекарства, още повече утежнява положението, категорична е д-р Виткова.

Тя изрази съмнение в ефективността на машините за лекарства, които ще бъдат в селища със затихващи функции, където живеят предимно възрастни хора и ако нямат рецепта всичко се проваля. Откъде да разберат с какво да се лекуват и какво да изтеглят от фармакомата? Той не е сергия. „Според мен аптеките трябва да изнасят дейността си по селата. Мобилната аптека е решението. Аптеките трябва да бъдат задължени 1-2 пъти седмично да осигурят присъствие навсякъде“.