При сестрите наистина ситуацията е трагична. Навремето професията беше престижна, но сега се обезцени. Това споделя доц. д-р Нигяр Джавер в интервю за Off News.
Снимка: Фондация МОСТ
Тя разказва споделеното от една медицинска сестра с много голям опит, че група сестри от голяма софийска болница работят няколко дни нонстоп там, след което заминават за частна болница, която се намира на 200-250 километра от София. Следващите няколко дни работят там, след което отиват в Бургас и после се завръщат.
Доц. Джафер е убедена, че това е изключително изморително, дори изтощително – физически и психически. Професионалното „прегряване“ – Бърнаут синдромът е много чест, и освен за самите сестри, крие опасност и за пациентите, тъй като увеличава риска от грешки в работата.
За пореден път д-р Джафер коментита възрастта на медицинските сестри у нас – голяма часат са над 70 години, работят на няколко места.
Друг е въпросът, че самите те в стремежа си за по-достойно възнаграждение се подлагат на изпитание, което води и до много сериозни здравословни проблеми.
Девалвацията на професията д-р Джафер обяснява с ценностна криза, която преживяваме вече повече от 30 години.
‘Хората загубиха респект към всичко – институции, власт, лекари, учители, вкл. и към медицинските сестри, които бяха на пиедестал, защото олицетворяваха хуманизма. В момента пиететът към някой, който ползва мутренски методи, който управлява по не съвсем законен начин различни части от тази система, показва, че образът, на който поколенията искат да приличат, е съвсем различен. Чалга културата доведе до насаждане на представа, която е много различна от истинските ценности – виждаме го в политиката и в целия обществен живот“, казва тя и допълва, че макар и да има зрънца, които биха говорили с любов за професията, местата за медицински сестри в университетите остават свободни.
Има системен проблем с интереса към тази важна професия. 70% от сестрите, които излизат от университета, са с мисълта, че ще отидат в чужбина. Това е регулирана професия, но дипломите се признават автоматично и, гледайки един възрастен във Великобритания или Германия, ще получават 5 пъти повече. Да, съгласна съм, че основният проблем не е финансовият, но и той е важен. Важни са възможността за развитие и отношението на лекарите и другия персонал към тях.
Помолена да коментира дейността на съсловната организация и факта, че гласът ѝ не е твърде „чуваем“, доц. Джафер казва“
„Съсловните организации легитимират властта, станаха казионнни. Може би най-сериозният монопол след НЗОК е на съсловните организации. Те стават все по-конформистки, без да са контрапункт и да отстояват интересите на съсловието, вкл. и за остойностяване на лекарския труд. Лекарите отдавна престанаха да се вълнуват от това какво се случва в Българския лекарски съюз.“
За съжаление повечето пари в здравеопазването не водят до по-добър резултат и до ефективно харчене на тези средства. Че качеството в здравната система не се оценява както трябва. Да, медицината се основава на доказателства, но прекалено много комерсиални интереси избуяват в системата. Трябва да се каже, че заради противоборства на мощни групи в здравеопазването тази неравнопоставеност се задълбочава, защото концентрацията на лечебни заведения на жълтите павета е много сериозна, но освен в няколко университетски центъра извън столицата достъпът до здравеопазване е нула.
Има много читави хора в системата, но те трябва да бъдат подкрепяни и да имат възможност да се развиват, завършва коментара си доц. д-р Нигяр Джафер.
2 Отговори
[…] Доц. Джафер: Може би най-сериозният монопол след НЗОК е … […]
[…] Доц. Джафер: Може би най-сериозният монопол след НЗОК е … […]