Специалистите: Потискайки емоциите си, блокираме всичко, което може да компрометира психично здраве
Световният ден на психичното здраве се отбелязва всяка година на 10 октомври.
За първи път, този ден се чества на 10.10.1992 г., като годишна проява на Световната федерация за психично здраве. Общата цел е да се повиши осведомеността за проблемите на психичното здраве по света и да се мобилизират усилията по отношение на подкрепата, грижата и лечението за по-добро психично благополучие.
На този ден се предоставя възможност на всички специалисти – психиатри, психотерапевти, психолози, работещи по проблемите на психичното здраве, да имат гласност за дейността и какво е необходимо да се направи, за да може всеки човек да има достъпност до психично-здравните грижи. Също така да се даде гласност за борбата против стигмата на психичните заболявания, както в дадено обществото, така и в световен мащаб. Именно това сред специалистите, това дава мотивация да се разгледат и да се разширят възможностите за полагането на по-пълноценни грижи, както за предприемането на навременна профилактика и превенция за пълноценното съхранение на психичното здраве.
Една от основните причини за поява на менталните разстройства, е все по-динамичният начин на живот, съпроводен с високи нива на стрес в ежедневието, както и особеностите, свързани с начина на живот. Други фактори, които оказват негативно влияние са социално-икономическите аспекти, генетичната предразположеност, културните фактори и други.
Според данните на СЗО над 450 млн. души по света имат психични разстройства. Българите най-често страдат от тревожни разстройства – 11.4% от населението, разстройства на настроението (депресии и афективни състояния) – 6.2%, злоупотреби с вещества – 3.3 %.
Статистиката показва, че у нас по-често боледуват жените, освен това те по-често се обръщат за професионална помощ от мъжете. По възрастови групи най-висок риск от заболяване от тежка депресия има групата от 20 до 34 години. За съжаление все по-рядко хората с подобни проблеми се обръщат за помощ към лекарите.
Първите признаци и симптоми, които издават наличието на назряващ проблем са регулярното безсъние, честата умора – психическа и физическа, липса на емпатия, постоянна раздразнителност, перманентно чувство на безпокойство, висока тревожност и водене на непълноценен социален живот. В тези случаи, човек трябва да потърси незабавна помощ в зависимост от тежестта на състоянието при съответния специалист – психиатър, психотерапевт, психолог.
Профилактиката е от особено значение, тъй като всички ние сме подложени на ежедневен стрес.
Забелязали ли сте как повечето хора приемат физическата болест за нещо нормално, а психическата за нещо срамно и обидно. Когато човек страда с тялото си – той сякаш няма вина за това, но ако страда емоционално – едва ли не просто трябва да престане. Ако страдаш физически близките ти те обгрижват с внимание, подкрепа, разбиране, но ако страдаш психически – по-често ти казват да се стегнеш, да спреш да си въобразяваш и да престанеш.
Потискайки емоциите си и блокираме всичко, което може да ни компрометира във сферата психично здраве. Болестността у нас от чести психични разстройства е доста висока – между 10 и 30 на сто от общата популация. Средният статистически риск за всеки живеещ в България да се разболее от някакво често психично разстройство е 19,5 на сто, сочи още изследването, проведено от колектив от експерти на НЦОЗА.
Психичните разстройства възникват в различни моменти от живота на човека, като някои от тях изчезват с времето завинаги, а други продължават цял живот или се повтарят.
Тревожните разстройства са най-голямата група сред честите психични разстройства у нас – 11,4 на сто, като групата на хората между 50 и 64 години е най-засегната от този вид заболявания. На второ място по честота е групата на психични разстройства в настроението – 6,2 на сто. На трето място е групата на психичните разстройства, вследствие употребата на вещества и субстанции (почти винаги в тази група присъства употребата на алкохол) – 3,3 на сто.
Данни на националната статистика потвърждават, че 1,1 на сто от пълнолетните българи или над 70 хиляди души редовно вземат медикаменти срещу депресия. Според авторите на изследването търсенето на помощ от хора страдащи от психични разстройства у нас, е рядко и най-често неуспешно. Тези факти се обясняват с липсата на подход за успешно насочване на болните за лечение, както и липсата на специализирани програми от грижи, които да отговарят на потребностите за лечение на тези пациенти.