Регулацията в здравеопазването – два-три основни закона и обемна подзаконова нормативна рамка

Близо 90% от пациентските организации не се чувстват адекватно представени като общност от пациенти при взимането на управленски решения в областта на здравеопазването. Това показват данните от онлайн анкета сред 50 адресата, от които 18 са активно действащи пациентски организации, каза пред журналисти Лидия Витанова, заместник-председател на Национален алианс „Редки Болести България“, цитирана от БТА.

Витанова участва в среща с представители на медиите на тема „Защо неадекватната регулация в пациентския сектор води до пропуснати обществени ползи?“. Всички анкетирани са отговорили утвърдително на въпрос дали биха искали да участват активно в процеса на взимане на решения в областта на здравеопазването. На въпрос дали нормативната рамка, регулираща представителността на пациентските организации, се нуждае от промяна, 83,3% от участниците в анкетата отговарят утвърдително, а 11% отговарят, че не са запознати и не могат да преценят. По думите на Витанова, това ниво на незапознатите с нормативната рамка показва, че вероятно би трябвало тя да е по-достъпна и популяризирана.  
Отговорът на въпроса защо регулацията в пациентския сектор води до пропуснати обществени ползи изисква разбиране и единодействие между пациентските общности и медицинските специалисти, както и със запознатите с темата политици, каза Петя Стратиева, председател на организацията. По думите ѝ, те трябва да знаят как функционират европейските пациентски платформи и как се гарантира представянето на различните пациентски общности в европейска платформа. Трябва да се търси отговор и през какви обучения преминават пациентските представители, за да могат да имат своята достойна роля в разговорите с институциите и в отношенията с академичната общност, каза още тя
Адвокат Калина Михайлова направи преглед на нормативната рамка, регулираща пациентското представителство в България. По думите ѝ, здравеопазването е регулирано с два-три основни закона и с изключително обемна подзаконова нормативна рамка. Според нея липсват точни изисквания как се регулират и защитават пациентските права.
Един от големите проблеми в обществото ни е доверието, каза председателят на парламентарната комисия по здравеопазване д-р Александър Симидчиев. В здравеопазването, поради липса на доверие, поляризирахме дискусията между опитващите се да правят нещо и тези, които са обект на въпросното въздействие – двете страни се стрелят с все по-големи оръжия в социалните мрежи, коментира той.
Фундаментът на всяка обществена система е в нея да има уважение и осъзнаване на важността на разликите, осигуряване през системата на справедливи възможности всички да получат ресурса, който създаваме, да създаваме организационна култура, да има равнопоставеност на мненията в организациите. Пациентите трябва да имат повече отговорности, а не само права, каза още д-р Симидчиев. По думите му, разяждащо за обществото ни, освен липсата на справедливост, е доверието и конфликтът на интересите.
Днес се отбелязва Световният ден за безопасност на пациента, като тази година той е свързан с темата за диагностиката. Средно около 16% са диагностичните грешки, а за хората, страдащи от редки болести, достъпът до диагноза е чрез преминаване през три до 10 специалисти, докато се постави точната диагноза, каза още Петя Стратиева.