Галакторея – причини, диагностика, лечение
Oтделянето на секрет от млечните жлези – т.н. галакторея, е необичайна секреция на течност или мляко, които изтичат от млечните жлези спонтанно или при изстискване. Тя е чест симптом при които се наблюдава отделяне на серозен, гноен или кръвенист секрет.

Причини
Важна роля във възникавнето ѝ има пролактинът – пептиден хормон, продуциран от предната хипофиза, чиято основна биологична функция е подготовката и лактацията на млечната жлеза след бременност. Негова физиологична роля е свързана в не малка степен и с тази на половите хормони при жената и фината настройка в тяхната секреция осигурява нормалната репродукция, бременност, кърмене.
Някои хормоно-продуциращи тумори – например пролактиномите на хипофизата.
Туморната формация е резултат на неопластична трансформация на пролактин – секретиращи клетки от предния дял на хипофизата. В 65% от случаите са микроаденоми (предимно при жените), а в 35 % – макроаденоми (по-чести при мъжете). Повечето от пролактиномите са доброкачествени тумори, злокачествените варианти са изключително редки.
Галактореята се наблюдава при различна ендокринна, неендокринна или локална заболяваемост, така също и при приемане на препарати от групата на фенотиазините. По голяма част от секрециите имат доброкачествена етиология, като само 6 до 15% са свързани с рак на млечните жлези.
Двустранната секреция от много канали обикновено се дължи на фиброкистозни промени, ектазия на каналите или ендрокринно неравновесие. Най-значителни са тези секреции, които произлизат от един канал и са серозни или кръвенисти.
Папиломите – доброкачествени туморни образувания в млечните канали – на млечните жлези често се представят с кървав или безцветен секрет от зърното в около 75% от случаите, което дава възможност за цитологично откриване в намазки от секрета. От злокачествените заболявания на млечните жлези, интрадукталният папиларен карцином се различава от другите видове интрадуктални карциноми, защото може да се прояви рано с кървав или серозен секрет от зърното, особено когато включва голям канал.
Симптоми
Галактореята се наблюдава по-често при при жени, но макар и рядко се установява и при мъже. Сeкрецията бива спонтанна, но по-често е провокирана – при експресия от зърната. Цветът варира от прозрачен до млечен. Не винаги, но обичайно е съпроводена и с промени в менструацията – от нередована такава до аменорея и стерилитет, потиснато либидо. При мъжете еректилната дисфукция, либидото и безплодието също са възможни. Други оплаквания са налице в зависимост от генезата на хиперпролактинемията. Така при туморите на хипофизата се установяват и промени в зрението и зрителното поле, главоболие и др.
Диагноза
Диагнозата се поставя на базата на клиничните данни, подкрепени от лабораторни и образни изследвания. Лабораторните изследвания включват изследване на нивата на пролактина, както и редно контролиране нивата и на хормоните на щитовидната жлеза и гонадната ос.
Компютърната томография и магнитния резонанс имат изключителна стойност в диагностиката на аденомите на хипофизата. Допълнителни изследвания се назначават при трудности в изясняването на генезата на галактореята, включително и такива, търсещи патологични лезии в гърдите, било то чрез мамография или ултразвук.
Дуктография – инжектиране на рентгеново контрастно вещество в секретиращите канали, е полезна при оценяването източника на секрецията и локализирането на образуванието в канала.
Лечение
Лечението е предимно етиологично – отсраняване на причината, довела до галактореята. То може да бъде консервативно и оперативно.
Консервативното лчение при аденом на хипофизата включва допаминови агонисти – бромокриптина и каберголина. Последният е по-нов препарат, с по-малко странични реакции, по-продължително действие и по-добър ефект, разбира се отразяващ се и на цената му.
Оперативната намеса е другият подход и обикновено към нея се прибягва при липса на достатъчно добър ефект от медикаментозната терапия за дълъг период от време. Терапевтичният ход се определя от големината на тумора, пролактиновата секреция, отговорът към медикаменти и наличието на съпровождащи заболявания.
При лекарствено-индуцирана хиперпролактинемия се налага преоценка на терапията. При хипотореоидна генеза – хормонозаместителна терапия.
При неизяснен произход на пролактинемията се прибягва към симптоматично медикиране с допаминови агонисти.