Бъбреците от черни донори по-често са отхвърляни
Транспантираните бъбреци от чернокожи донори е по-вероятно да бъдат отхвърлени след трансплантацията, отколкото бъбреците, дарени от хора от други раси. Това показват резултатите от изследване на предишни трансплантации, публикувани в The Conversation.

Системата за трансплантация на органи в САЩ оценява донорските бъбреци, като използва индекса на профила на донора на бъбреците , алгоритъм, който включва 10 фактора, включително възрастта, височината, теглото и историята на хипертония и диабет на донора и… расата.
Чернокожите съставляват едва 12% от населението на САЩ и 35% от хората с бъбречна недостатъчност. Причината се дължи отчасти на разпространението на диабета и високото кръвно налягане – двете най-големи причини за бъбречно заболяване – в чернокожата общност.
Статистиката показва, че средното време, което трансплантиран бъбрек от черен донор може да издържи на пациент е значително по-кратко, от това, ако донорът е бил бял.
В резултат на това, вероятността бъбреците, дарени от чернокожи, да се „изхвърлят“, без да бъдат трансплантирани, е по-висок процент. Тогава? Да се използва ли расата като критерий в алгоритъма за индекс на профила на донора на бъбреците?
Риск, раса и генетика
Известно е, че расите са социални конструкции и са лоши показатели за човешкото генетично разнообразие.
Предполага се, че хората, които принадлежат към една и съща социално изградена група, споделят важни биологични характеристики, въпреки доказателствата, че има повече генетични вариации в расовите групи, отколкото между други расови групи. Такъв е случаят с чернокожите американци.
Възможно е обяснението за наблюдаваните разлики в резултатите да е в генетиката, а не в расата.

Хората, които имат две копия на определени форми или варианти на гена APOL1, са по-склонни да развият бъбречно заболяване.
Около 85% от хората с тези варианти никога не развиват бъбречно заболяване, но 15% развиват. Медицинските изследователи все още не разбират какво стои зад тази разлика, но генетиката вероятно е само част от историята. Околната среда и излагането на определени вируси също са възможни обяснения.
Почти всички хората, които имат две копия на по-рисковите форми на гена APOL1, имат предци, дошли от Африка, особено от Западна и Субсахарска Африка. В САЩ такива хора обикновено се категоризират като черни или афроамериканци.
Изследванията върху бъбречните трансплантации предполагат, че бъбреците от донори с две копия на по-високорисковите варианти на APOL1 се провалят с по-високи нива след трансплантация. Това може да обясни данните за честотата на бъбречна недостатъчност на черни донори.
Как може да се промени тази практика?
Здравните специалисти решават как да се използват и разпределят ограничените ресурси и етичната отговорност за справедливо и разумното им управление, включващо предотвратяване на ненужна загуба на трансплантируеми бъбреци.
Намаляването на броя на изхабените бъбреци е важно и по друга причина.
Много хора се съгласяват да даряват органи, за да помогнат на другите. Чернокожите донори може да се обезпокоят, като научат, че има по-голяма вероятност бъбреците им да бъдат изхвърлени, защото са чернокожи.
Това може допълнително да намали доверието на чернокожите американци в здравна система, имайки прдвид не кратката история на малтретиране и подценяване на чернокожите.
Някои медицински изследователи предлагат игнорирането на расата при оценката на донорските бъбреци.
Този подход обаче означава пренебрегване на наблюдаваната разлика в резултатите от трансплантацията и може да доведе до трансплантация на някои бъбреци, които са изложени на повишен риск от ранна недостатъчност поради генетичен проблем.
И тъй като чернокожите реципиенти на бъбреците са по-склонни да получат бъбреци от чернокожи донори, този подход може да увековечи различията в трансплантацията.
Друга възможност, която би подобрила общественото здраве и би намалила расовите здравни неравенства, е да се идентифицират факторите, които водят до това, че някои бъбреци, дарени от чернокожи хора, се провалят с по-висок процент.
Един от начините, по които изследователите работят за идентифициране на бъбреците с по-висок риск, е използването на проучването APOLLO , което оценява въздействието на ключовите варианти върху дарените бъбреци.
Петър Димитров
––––––––––––––––––––––––––––
Източник: Kidneys from Black donors are more likely to be thrown away − a bioethicist explains why