За магнезия, депресиите, инсулиновата резистентност и диабета

Той е минералът, нужен на всеки орган в тялото ни, а перманентният му недостиг се свързва с множество заболявания и състояния, започващи от депресия и тревожни разстройства и стигащи до сърдечно-съдови нарушения и диабет.

Науката е категорична – дефицитът на този минерал в близо 50 % от случаите води до:  ритъмни нарушения,

• нестабилни нива на кръвната захар, 
• крампи, 
• безсъние, 
• ПМС,
•  нарушен метаболизъм, 
• нестабилни нива на инсулин,
• затлъстяване.

Д-р Людмила Станева, специалист по ендокринология и болести на обмяната, гр. Варна – ДКЦ–3, отговаря на въпроси, свързани с магнезият и ролята му като доставчик на енергия, връзката с кръвната захар, инсулиновата резистентност и последствията от това.

Д-р Станева, как нашето тяло си доставя енергия и каква е ролята на магнезия в този процес?

За да работи правилно тялото ни и да извършва всички важни функции, то се нуждае от енергия, а магнезият има отношение към активирането на аденозинтрифосфата (АТФ), който е основният енергиен носител в клетките. АТФ съдържа високоенергийни връзки, които могат да се хидролизират, освобождавайки енергия, която се използва за осъществяване на различни клетъчни процеси, като например синтез на белтъци, пренос на сигнали и мускулни съкращения.

От друга страна АТФ се свързва с магнезия, като образува комплекс, който е стабилен и може да се използва за прехвърляне на енергията в клетъчните процеси. Минералът е изключително важен за метаболизма и производството на енергия в клетките. Затова за хората с метаболитни нарушения, като например диабет тип 2, метаболитен синдром и други ендокрини заболявания набавянето на  адекватни нива на магнезий в организма е от особено значение. Той служи като кофактор в множество ензимни реакции, особено в тези, които са отговорни за регулирането на кръвното налягане, гликемичния контрол и липидната пероксидация или клетъчно разрушаване на мембраните на клетките.

Някои изследвания показват, че инсулиновата резистентност може да намали производството и ефективността на аденозинтрифосфат (АТФ) в клетките, което също да допринесе за развитието на нарушени метаболитни състояния. 

Какво представляват метаболитните нарушения и каква е връзката им с инсулиновата резистентност?

Метаболитните нарушения са състояния, при които процесите на обмяна на веществата в организма са нарушени. Те могат да включват различни метаболитни патологии, като диабет тип 2, метаболитен синдром, затлъстяване и други. При тези състояния обикновено се наблюдават нарушения в метаболизма на глюкозата, липидите и други вещества, което може да има сериозни последици за здравето, включително повишен риск от сърдечно-съдови заболявания.

Инсулиновата резистентност е състояние, което води до нарушения в метаболизма на глюкозата и мастните киселини в посока увеличение на нивата  им в кръвта, тъй като клетките не реагират адекватно на инсулина, произведен от панкреаса. Това пък означава, че клетките имат затруднения при вземането на глюкоза от кръвта, дори когато нивата на инсулин са високи. За да компенсира намалената чувствителност към инсулина, панкреасът обикновено секретира повече инсулин. Постепенно този механизъм води до прекомерна работа на панкреаса и изчерпване на резервите му, което значително повишава риска от развитието на диабет тип 2.

До какво води инсулиновата резистентност?

Инсулинът не само регулира глюкозната хомеостаза (оптимални нива на кръвната захар), но също така участва в растежа и развитието на тъканите. Той упражнява силен контрол върху липидния метаболизъм (обмяната на мазнини), тъй като стимулира липидния синтез в черния дроб и мастните клетки.

Затлъстяването е най-тясно свързаният фактор с инсулиновата резистентност, при това то е съсредоточенo най-вече в коремната област. Казвам „фактор“, защото тук се получава един порочен кръг – успоредно с развитието на инсулиновата резистентност върви и увеличаването на килограмите и затлъстяването, а с увеличаване на наднормено тегло като фактор, расте и инсулиновата резистентност. Наднорменото тегло води до още по-голяма резистентност на клетките към инсулин.

Това създава порочният кръг, в който затлъстяването увеличава риска от развитие на инсулинова резистентност, а самата резистентност прави по-трудно отслабването. Последиците за здравето се изразяват освен в наддаване на килограми, във възпаления и хормонални нарушения. Повишава се рискът от възникване на инфаркт на миокарда, инсулт, периферна съдова и сърдечно-съдова болест.

Как да се избавим от порочният кръг: ИНСУЛИНОВАТА РЕЗИСТЕНТНОСТ – ЗАТЛЪСТЯВАНЕ?

Поддържането на адекватни нива на магнезий може да бъде важен компонент в управлението и превенцията на метаболитни нарушения, като инсулиновата резистентност.  Затова аз препоръчвам прием на магнезий, тъй като този минерал спомага за поддържането на оптимални нива на кръвна захар и инсулин. Магнезият улеснява свързването на инсулина с клетъчните рецептори, като насърчава усвояването на глюкозата от клетките, а колкото по-ниско е нивото на магнезий в кръвта, толкова по-високо е нивото на инсулина.

Изследване публикувано в „Journal of Human Nutrition and Dietetics” открива, че по-високите нива на магнезий са свързани с по-добра чувствителност към инсулина и по-добро регулиране на кръвната захар. Участниците с адекватни нива на магнезий са показали по-стабилни нива на кръвна захар в сравнение с тези с по-ниски нива на магнезий. ²

Нормалните нива на магнезий помагат за предпазване от развитие на инсулинова резистентност чрез няколко механизма, които включват: Намаляване на възпалението, нормализиране нивата на холестерола, подобряване метаболизма на глюкозата в черния дроб, ограничаване на натрупването на мастна тъкан, повлияване на количеството отделен инсулин и повишаване на генната експресия на глюкозен рецептор.

Магнезият влияе пряко върху метаболизма на глюкозата. Той активира ензимите, участващи в оползотворяването на глюкозата, като допринася за поддържането на оптимални нива на кръвната захар.

Адекватните нива на магнезий могат да бъдат естествена защита срещу нестабилните нива на кръвната захар. В допълнение, магнезият помага за намаляване на риска от сърдечно-съдови заболявания, помага за понижаване на кръвното налягане и намалява възпалението.