Спасители на плажа – какво трябва да знаем
Кои са най-честите причини за опасност от удавяне през горещите летни дни край басейна или морето, опасности за здравето – жегата на плажа и рязката смяна от топло на студено, защо не трябва да плажуваме край водоеми без воден спасител, какви са видовете воден травматизъм, кои са най-ценните съвети за безопасно плуване на водещ воден спасител от Българския Червен Кръст – това етемата в този епизод на подкаста на БНР – „В центъра на системата“.

Kоментира Марио Бързачки – главен експерт във Водноспасителната служба на Българския Червен Кръст.
Колко деца губим от удавяне на година?
Преди години имахме по 50 удавени деца в годината, сега броят спадна до 10 деца на година, което е благодарение на нашите усилия и програми на Български червен кръст. Родителите трябва да разберат, че миг невнимание, и детето може да пострада.
Тази година се удави дете в Черноморец в хотел с басейн, но без спасител. Докога ще стоим безучастни и докога държавата ще толерира и няма да санкционира такива собственици на хотели? Само за да спести една работна заплата за спасител!?, посочи за БНР Марио Бързачки – главен експерт във Водноспасителната служба на Българския червен кръст.
Къде да плажуват родителите, за да се избегнат фаталните инциденти?
Съветът ми е към хората, към родителите с деца, да плажуват около водни площи само, ако има спасители. Трябва да има структурирана водна спасителна дейност с лицензирани водни спасители. Само в този случай почиващите на море или около басейна са максимално обезопасени. Ако басейнът няма спасител, родителите трябва да сигнализират за това. Ако ние нямаме гражданско самосъзнание, ако не сигнализираме, тогава и контролът няма да заработи и няма да има санкционирани, категоричен е дългогодишният спасител.
Над 3500 са водните спасители, които са сертифицирани от БЧК, като от тях 1200 са поискали да работят само на морето.
Какбо трябва да знае по принцип всеки плажуващ?
Повишаването на плажната култура на гражданите означава и точно това – че целта на спасителя не е да ги тормози, не е да ги притеснява, а е там, за да ги пази, за да не изпаднат в безпомощно състояние във водата. Чувала съм да казват – „Миналата година вълните бяха същите, и флагът беше зелен“ – такива изказвания не ги коментирам. Защото във водата един път само ще ти се случи инцидент, в който никой няма да те види, няма да разбере и проблемът ще си остане за тебе.Какви качества трябва да притежава добрият спасител?

Най-важното за добрият спасител е да прецени ситуацията и да действа така, че да не предизвика паника сред плажуващите.
Добрият спасител е този, който не влиза във водата, а превантивно предотвратява инцидента, установявайки степента на риск, наблюдавайки ситуацията във и извън водата.
От десетина година Водноспасителната служба акцентира не толкова върху самото спасяване, а най-вече превенцията на водния травматизъм. Целта е да повишим плажната култура на хората. Една от програмите ни за родители е „Дръж под око“.
Прекият досег с удавник е много опасен, той може да те обгърне с крака и ръце и да повлече спасяващия го и имаме случаи на такива удавяния. Затова ние подаваме спасително средство, много от хората не го зная това и го подценяват. Затова здравословният страх, преценката и мисълта спасяват живот.
Благодарение на прекия контакт с органите на МВР за инциденти, те насочват своите програми. На базата на полицейските сводки се очертава тенденцията, че ромските деца са чества жертва на родителско невнимание.
Нелепи случаи на удавено дете в бидон с вода, в домашен басейн, в кладенец в двора на къщата, наложи да се предприеме обучение на медиаторите за безопасността на децата в ромските квартали и реакцията е положителна.
Всеки човек, който има желание да плува, дори да е с някакво увреждане, бива допускан до водата, но със специално внимание към него.
Какъв е водноспасителният минимум?
Водноспасителният минимум за всеки, който попада във водата, включва знания за най-честите опасности, които ни дебнат във водата. Един от тях е схващане на крак или ръка, т.нар. крампа, като битуват градски легенди, че трябва да се убодем крака с игла, което не само, че не е добре, но и е опасно. Ако болката не е нетърпима, мускулът се опъва – в контра шпиц глезенът, и разтриваш във водата, докато се отпусне.

Ако не успееш, даваш сигнал до спасител.
Мъртвото вълнение?
Ако има мъртво вълнение, хората трябва да знаят, че винаги трябва да следват флага на спасителите, защото морето е винаги опасно, ако ти попаднеш в мъртво вълнение, паниката нахлува, адреналинът ти разстройва мускулатурата и ти дори не можеш да извикаш, защото имаш сили само да дишаш. Ти не можеш дори да извикаш запомощ!
Когато адреналинът те пусне, мускулите стават тежки като олово, затова ако не спасим до една минута възрастен човек и под една минута дете, те се удавят! Това е времето, в което те могат да издържат, ако се давят.
Има ли достатъчно спасители?
Ще има достатъчно спасители и този сезон, ние обучаваме достатъчно във Водно спасяване на БЧК, проблемът е тези спасители да са сертифицирани при нас и всяка година да са си заверили личния талон, което означава, че и са годни да спасяват във вода.
При мъртво вълнение плувецът е в двуизмерно пространство, той вижда само напред и настрани, той изпада в паника от това, че не може да се ориентира точно къде е, плувайки, не се придвижва към брега, адреналинът нахлува, ако няма спасител на този плаж, кой ще му помогне?
Обучените водни спасители тази година са над 350 и вече не трябва да се говори за недостиг„, каза експертът от дирекция „Водно-спасителна служба“ към Българския червен кръст.
Това важи и за спасителите на басейните по хотелите, където за жалост, има „нерегламентирани“ спасители с нелегитимни документи, които са обучени за „Бедствия, аварии и катастрофи“, а не са за „Спасител на плаж или спасител на басейн.

Как се става спасител?
Спасителят, който е легитимен, трябва да има сертификат за такъв, издаден от БЧК, личен талон на водния спасител от БЧК, който се заверява всяка година. В талона се насят данни за нормативните изисквания, с което да ги удостовери пред работодателя. А добрият спасител съветва хората да не плажуват между 11 и 16 часа, да поставят кърпа върху плажния чадър, да пият вода и задължително да си поставят слънцезащитен крем. Рязкото влизане със скок във водата може да доведе до временна пареза на лицето, до рефлекторно спиране на сърцето, инфаркт, разкъсване.