200 000 долара за преодоляване на кадровия дефицит в страната
Правителството на България и Секретариатът на СЗО се ангажират да работят съвместно по споразумение за сътрудничество между България и Световната здравна организация 2024-2025, което да намали кадровия дефицит в страната.
За реализиране на двугодишната програма са предвидени средства в размер на 200 000 щатски долара, като за финансирането и разширяването на този бюджет ще бъдат използвани всички източници на средства, които ще бъдат мобилизирани от двете страни и ще бъдат налични. Това става ясно от обнародвания днес в „Държавен вестник“. Споразумението, което е влязло в сила от 1 юни.
Основните цели, залегнали в програмата са четири:
Първата цел е насърчаване на универсалното здравно покритие през целия живот с разширяване на амбулаторните грижи и услугите за първично здравеопазване; имунизациите; подобряване на майчиното и детско здравеопазване, на рехабилитацията и дългосрочните грижи и на решаването на проблема с недостига на медицински кадри.
Втората цел е трансформация на услугите за психично здраве. Според СЗО България все още разчита на традиционните психиатрични услуги и 90 % от бюджета за психично здраве се изразходва за болнично лечение. Психиатричното лечение се извършва в институции, които често са отдалечени на значително разстояние от дома на пациента. Способността на системата за психиатрична помощ да осигури психосоциална рехабилитация е далеч от необходимото за посрещане на установените нужди. Освен това липсва приемственост на грижите и координация между различните специалисти, ангажирани с пациентите, страдащи от тежки психични разстройства. В Стратегията за психично здраве (Решение № 388 на Министерския съвет от 23 април 2021 г.) са предвидени няколко мерки за преодоляване на тези предизвикателства.
Третата цел е ефективното финансирането на здравеопазването ни. „Разходите за здравеопазване на глава от населението в България са се удвоили от 2005 г. насам. Въпреки това те остават по-ниски от тези в ЕС и в страните от Западните Балкани както в абсолютно изражение, така и като дял от БВП. Въпреки че са се увеличили, те не са нараснали толкова бързо, колкото директните плащания“, казват от Световната здравна организация.
От СЗО отбелязват, че публичните разходи за финансиране на здравната система представляват 61% от общите разходи за здравеопазване през 2019 г., а директните плащания (39%), дължащи се главно на разходите за амбулаторни лекарствени продукти, са били над 2,5 пъти по-високи от средните за ЕС. Делът на българските граждани, които не са здравноосигурени, е близо 13% от населението или над 800 хил. души и води до много високи разходи за здравеопазване, особено сред по-бедните домакинства, възрастните хора и хората, живеещи в селските райони, и почти изцяло се дължат на директните плащания за амбулаторни лекарства. СЗО ще продължи да подкрепя със съвети и анализи финансирането на здравеопазването, за да подобри обхвата и финансовата защита на българските граждани за достъп до здравни грижи, се казва в Двустранното споразумение.
Четвъртата цел касае медицинските специалисти в здравеопазването. „Макар че общият брой лекари в България (4,6 лекари на 1 000 души население през 2022 г.) е над средния за ЕС – 3,926, има недостиг на лекари по отделни специалности и недостиг на общ брой друг персонал (най-ниското съотношение на 1 000 души население в ЕС с Гърция, Полша и Хърватия), което се отрази значително на обслужването на пациентите по време на пандемията COVID-19.
С 4,4 медицински сестри на 1 000 души население, заедно с Латвия и Гърция, България е една от страните в ЕС с най-ниска осигуреност с медицински сестри. Няколко фактора допринасят за този недостиг на медицински сестри, включително малкият брой завършили медицински сестри (6,9 на 100 000 души население, вторият най-нисък в ЕС след Румъния), намаляване на броя на обучени медицински сестри поради емиграция, застаряващата работна сила (средната възраст на медицинските сестри е над 50 години, а 53,6% от лекарите са над 55 години) и недоволството от заплатите, което води до емиграция или промяна на работата. Емиграцията на млади лекари и медицински сестри и застаряването на всички медицински специалисти – особено изразено при медицинските сестри и общопрактикуващите лекари – е реална заплаха за здравната система.
Предстои сключването на отделни споразумения за субсидиране на местните разходи или за пряко финансово сътрудничество по време на изпълнението в съответствие с правилата на СЗО за възлагане на обществени поръчки. От своя страна правителството на България ще участва в необходимите процеси на формулиране и изпълнение на политики и стратегии и доколкото е възможно ще осигурява работно пространство, персонал, материали, консумативи, оборудване и местни разходи, необходими за постигане на резултатите, посочени в Споразумението за сътрудничество. В бюджета не са включени разходите за персонала на СЗО, както и стойността на приноса от правителството, различен от този, който се предоставя чрез Секретариата на СЗО.
„СЗО ще подкрепи България с технически и стратегически съвети за справяне с предизвикателството, свързано с работната сила в здравеопазването“, пише в договора.
