Прееклампсия – симптоми, рискови фактори, усложнения

Прееклампсия е състояние, специфично за бременността, което засяга повече от един орган или системи в организма. Тя се характеризира с високо кръвно налягане и признаци на увреждане на черния дроб и бъбреците. Прееклампсията обикновено започва след 20-та седмица на бременност при жени, чието кръвно налягане е било нормално, както и до 48 часа след раждането. Най-често, обаче, прееклампсията се диагностицира след 34-та гестационна седмица. Много рядко прееклампсията може да възникне и след раждането.

Честота

Прееклампсията възниква при 2-8% от бременностите и води до значителна заболеваемост и смъртност при майката и плода. Състоянието е основна причина за тежка степен на недоносеност (20% от преждевременните раждания < 32 седмици) и също така е причина за 76 000 смъртни случая на родилки годишно по целия свят.

Рискови фактори

Рискови фактори за появата ѝ са:

• Първа бременност – рискът е най-висок по време на първата бременност.
• Повторна бременност, но от друг баща – рискът също е повишен, но не колкото при първата бременност.
• Затлъстяване.
• Възраст – рискът е по-висок за майки под 20 и над 40 години.
• Многоплодна бременност.
• Диабет и гестационен диабет.
• Медицинска история – майките, страдащи от определени хронични заболявания, развиват прееклампсия по-често от средното. Това са най-вече хипертензия, мигрена, бъбречни заболявания, ревматоиден артрит и системен лупус еритематозус.

Симптоми

• Прееклампсията е определяна като всяко повишение на кръвното налягане – над 140/90 милиметра живачен стълб измерено в две поседователни измервания с разлика от 6 часа, през които бременната е била в режим на покой, настъпили след двайстата седмица на бременността при жени, които дотогава са имали нормално кръвно налягане.
• Протеинурията представлява количеството белтък, което се изхвърля през бъбреците чрез урина. Протеинурията се диагностицира при наличие на уринна екскреция ≥ 300 мг/24 часа или съотношение протеин/креатинин ≥ 3, измерена в спонтанна проба от урина.

• Тежко главоболие
• Гадене или повръщане
• Промени в зрението, включително временна загуба на зрение, замъглено виждане или чувствителност към светлина
• Повишаване на теглото с повече от 0,9 килограма на седмица
• Коремна болка,  обикновено в горната дясна част, под ребрата
• Намалени нива на тромбоцити в кръвта (тромбоцитопения)
• Нарушена чернодробна функция
• Задух

Тежки форми на прееклампсия

•  Систолично артериално налягане ≥ 160 mm Hg или диастолично налягане ≥ 110 mm Hg при две измервания, извършени в интервал от минимум 6 часа, при бременни жени, на които е била препоръчана почивка на легло;
•  Наличие на тромбоцитопения (брой на тромбоцитите <100 000/μL);
•  Наличие на признаци на многоорганно засягане

Усложнения

Оставена нелекувана, прееклампсията може да доведе до сериозни, потенциално фатални, усложнения, както за майката, така и за плода.

• Ограничаване на кръвтока към плацентата – прееклампсията засяга артериите, носещи кръв към плацентата. Ограничаването на кръвотока забавя растежа и развитието на плода, води до риск от преждевременно раждане и застрашава оцеляването на новороденото.
• Плацентална абрупция – отделяне на плацентата от матката. Масивната абрупция причинява тежко кървене, което е животозастрашаващо за майката и плода.
• Еклампсия – еклампсията включва симптоматиката на прееклампсията, плюс гърчове. Еклампсията може трайно да порази вътрешните органи и мозъка на майката. Тя увеличава риска от развиване на сърдечносъдови заболявания у нея след раждането.
• HELLP синдром – включва разрушаване на червените кръвни клетки (хемолиза), повишаване на чернодробните ензими и понижаване на тромбоцитите в кръвта. Синдромът е особено опасен, защото може да настъпи още преди да се появят симптомите на прееклампсия.

Диагноза

Присъствието на двата основни симптома – повишено кръвно налягане и наличие на белтък в урината не винаги предхождат появата на усложнения и нямат прогностична стойност за развитието на прееклампсия. Тези ограничения водят до диагностициране на прееклампсията едва в напредналия стадий на заболяването, както и при тежки усложнения при майката и плода.

От друга страна, много бременни жени с признаци и симптоми на преeклампсия се хоспитализират ненужно за проследяване, като самият болничен престой представлява стресов фактор за пациентките.

Превенция

Все още не съществуват ясни стратегии за профилактика на прееклампсията. Някои проучвания съобщават за връзка между недостига на витамин D и повишения риск от прееклампсия.