Милка Василева след разделяне на лекарските асистенти от БАПЗГ: Обединени пречим на популизма

През последните месеци сме свидетели на подчертано внимание от страна на политиците към нашата организация и независимо от политическия им спектър между тях цари трогателно единодушие. Вече е приет, без обществено обсъждане и предимно на извънредни заседания, закон за разделяне на съсловната ни организация – лекарските асистенти са отделени от БАПЗГ. Явно обединени пречим на популизма, който се вихри в предизборната ситуация.

Ние, специалистите по здравни грижи (медицински сестри, акушерки, рехабилитатори,
медицински и рентгенови лаборанти, фелдшери/лекарски асистенти) присъстваме във всички етапи
от живота на човека – от раждането, през детските години и юношеството до зрелостта и старините.

В професионалния си път сме изправени пред различни предизвикателства – инфекциозни
заболявания, епидемии, войни, а сега работим в условията на безпрецедентна кадрова криза. Ние
правим всичко възможно, дори с цената на здравето ни, да предоставим на хората качествени
здравни грижи.
За съжаление проблемите в българското здравеопазване се задълбочават и въпреки нашите
прекомерни усилия, вече се закриват отделения и дейности поради липса на специалисти по здравни грижи. Нито една от често сменящите се законодателна и изпълнителна власти в държавата, няма ясно и цялостно политическо решение на проблемите в системата. Пишат се национални здравни стратегии, които не се изпълняват, защото следващата власт започва всичко от начало.
Няма политическо съгласие по основния приоритет на хората – здравеопазването. В
стремежа си към овладяване на властови позиции, особено в предизборна ситуация като днешната,
политиците изваждат „картата“ на здравето и смело обещават. Впоследствие ставаме свидетели на
тежка политическа немощ за разбиране, систематизиране и прилагане на конкретни стъпки в посока на подобряване на най-наболелите проблеми. Години наред управляващите „гасят пожари“ и след това „кърпят“ една разпадаща се обществена система. Предвид краткия хоризонт на управление, нито една политическа партия не предизвика обществен дебат за промяна на финансирането и преструктурирането на лечебните заведения. В резултат на това лечебните заведения се множат, но в тях няма кой да работи, качеството на грижите е опасно ниско, здравните показатели на населението се влошават, на първо място сме по доплащане за медицински услуги в Европейския съюз. Кризата се задълбочава, но решения не се предлагат.
За 20 години от приемането на Закона за съсловието ни, БАПЗГ е формулирала краткосрочни
и дългосрочни решения за устойчивост на здравните грижи. Опитвахме се да насочим внимание към нашите професии с разговори, преговори, ултиматуми, протести, подписки, но с колеблив резултат.
За двадесет години от съществуването си работихме с 28 министри на здравеопазването, с някои
ползотворно, с други не.

За тези 20 години създадохме собствена асоциация и изградихме мрежа от структури, така
че всеки колега да може да участва активно и да се чувства значим, създадохме консултативни
съвети по всяка професия. Благодарение на нашите общи усилия във времето се осъзнахме като
съсловие, което е незаменимо за системата на здравеопазването, постигнахме ясен регламент на
нашите професионални дейности, настоявахме и съдействахме за престижно базово образование,
изградихме устойчива система на продължаващо обучение и сертификация, предложихме
медицински стандарт за здравни грижи за всички професии. Бавно, с много усилия променихме част от законодателството и днес имаме възможност за разкриване на индивидуални и групови практики по здравни грижи. Медицинските сестри, акушерките, рехабилитаторите и лекарските асистенти могат да извършват регламентираните от закона самостоятелни дейности и да преследват мечтите си. И днес броят на самостоятелните амбулаторни практики по здравни грижи се увеличава. Все повече колеги се впускат в проучвания, публикуват научни трудове и израстват в академичен план, участват активно в национални и международни конференции и симпозиуми, представят иновативни модели за здравни грижи.
За съжаление нашите обединени съсловни активности уплашиха други професионални групи
в системата, които неглижирайки нашите знания и умения и без да разбират в дълбочина ролята и мястото ни в системата на здравеопазването, имат претенцията да ни управляват, Увлечени в
решаването на ежедневните професионални предизвикателства, все по-голямото натоварване в
работната среда и поради задълбочаващата се кадрова криза ние прегоряхме и се предадохме. Не
осъзнахме изцяло силата си. С нашето примиренчество допуснахме някои от нас да бъдат
„засмукани“ от торнадото на търговията със здраве.
За политиците, проблемът за критичната липса на здравни грижи и хора, които да ги
извършват, така и не дойде на дневен ред. През годините работещите в здравеопазването
остаряхме, драстично намаляхме и голяма част от нас напълно се обезверихме. Много колеги
напуснаха системата, други – родината и стигнахме до там да се спасяваме поединично.
Непимиримите измежду нас не виждат изход. В своята безпомощност започнахме да се обвиняваме взаимно и да търсим „спасителя“ в нашите редици. За съжаление „спасителите“, умело провокирани и подкрепяни от някои политици единствено и само с популистки цели ни водят към разединение.
През последните месеци сме свидетели на подчертано внимание от страна на политиците
към нашата организация и независимо от политическия им спектър между тях цари трогателно
единодушие. Вече е приет, без обществено обсъждане и предимно на извънредни заседания закон
за разделяне на съсловната ни организация – лекарските асистенти са отделени от БАПЗГ. Явно
обединени пречим на популизма, който се вихри в предизборната ситуация. Това е все едно да имате БЛС на гинеколозите, БЛС на ендокринолозите, БЛС на хирурзите и т. н. Или пък един такъв закон ще реши проблемите на съсловието ни? Не, само, че никой не вникна в дълбочината и важността на на нашите професии, а до такава степен високомерно ги неглижираха, че тепърва ще решаваме многото проблеми, които приетия набързо и без особено внимание закон наложи.
За съжаление, нито една съсловна организация не е в състояние да осъществи сама
реформи, може само да сигнализира за проблеми и да предлага решения. Някои от нашите
предложения не бяха приемани години наред и няма гаранция, че колкото и нови съсловни
организации да възникнат (а те ще бъдат значително по-малобройни от сегашната), резултатът ще
бъде по-добър.
Днес ние трябва да се справим с липсата на финансиране, което ни ограничава да разгърнем
пълния си потенциал. Една по-добра, по-качествена и по-достъпна услуга за обществено
здравеопазване ще се нуждае от повече специалисти по здравни грижи във всички направления,
които се чувстват ангажирани, овластени и оценени!
Време е да заявим категорично своето желание за единство. «Съединението прави силата!»
Само заедно можем да убедим политиците и обществото, че без нас няма как да има човешки
полезно здравеопазване.
УС на БАПЗГ за пореден път заявява, че разделянето на съсловието няма да реши важните
проблеми на българското здравеопазване. А те са – безпрецедентна кадрова криза, липса на
стандарти за качество, граничещо със застрашаване на националната сигурност и политическа
немощ за налагане на смислени реформи.
ЗАЕДНО УСПЯВАМЕ! РЕШЕНИЕТО Е В НАШИТЕ РЪЦЕ!
Милка Василева,
Председател на УС на БАПЗГ