Германия: Всеки осми лекар е чужденец, всеки трети – над 60 години

Всеки осми лекар в Германия е чужденец. Общо 60 000 е броят им в страната, която продължава да изпитва глад за квалифицирани кадри в здравеопазването. По данни на Федералната лекарска камара 12 % от тези 60 000 лекари нямат германско гражданство.

Най-много лекари-чужденци са пристигнали в Германия от другите европейски страни или от страните в Близкия изток, като най-голямата група е от Сирия, следвана от Румъния, Австрия, Гърция, Русия и Турция.

Германските власти смятат, че на лекарите-цужденци не трябва да бъде като към евтина работна ръка – те трябва да бъдат интегрирани колкото може по-бързо и по-ефективно.

Международните здравни организации предупреждават, че недостигът на кадри в здравеопазването е толкова голям в по целия свят, че вероятността да се намери лекар наблизо, скоро може да се превърне в лукс в много държави. Недостигът на лекарите се усеща особено много в страните с ниски доходи: в тях препоръчваното от Световната здравна организация съотношение на един лекар на 1000 души често не се спазва.

В Германия, по официални данни, на 1000 души се падат петима общопрактикуващи лекари. Ще рече, че засега в страната има достатъчно лекари, но техният брой стремително намалява и много скоро Германия ще постигне недостиг на квалифицирани кадри за здравеопазването – подобно и на много други страни в ЕС. Проблемът се задълбочава и заради  застаряването на населението , което ще се нуждае от всички повече медицински грижи. Същевременно няма кой да замести пенсиониращите се лекари, които натоварват допълнително заетите в здравеопазването, особено в държавния сектор.

През 2023 година 41 процента от общопрактикуващите лекари в Германия и 28 на сто от медицинския персонал са били над 60-годишни. Според прогнозите в близките три години предстои да бъдат затворени между 5000 и 8000 лекарски кабинета – работещите там ще се пенсионират. А абсолвентите на медицинските факултети в германските университети не са достатъчно, за да заместят излизащите в пенсия лекари. Единственото краткосрочно решение, което може да осигури функционирането на здравната система на това ниво, е привличането на лекарите от страната.

Великобритания и Франция също изпитват нужда от лекари и медицински сестри, въпреки това от 1972 г. насам постепенно намалят квотите за медицина в университетите.

Според проф, Боян Христофоров, който от много години живее и работи във Франция, освен мошите демиграфски показали, от значение и държавната политика.

„Здравеопазването е скъпо, струва много пари и се учи дълго – почти 11 години. От 1972 г. Франция намали броя на студентите по медицина от 8500 на 3500 в последната година. По-лесно е да се набавят „отвън“.

Според Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги, у нас в 929 малки града и 3882 села, в които живее 12% от населението на страната, няма осигурен достъп на място до първична медицинска помощ. От тях 2142 населени места са с население над 100 души, а 104 са с жители над 1000 души. От данните става ясно, че в края на 2020 г. в България има 5257 населени места – 257 града и 5000 села. Общопрактикуващи лекари има регистрирани в 239 града и 627 села. Още практики, но с непълен работен график, има в още 9 града и 491 села. Националната карта показва също, че през 2021 г. се е падал един общопрактикуващ лекар на 1711 здравноосигурени лица. В сравнение с 2020 година осигуреността с ОПЛ се увеличава с 1,69%, когато един ОПЛ е обслужвал 1741 души.