Пулмолог: Астмата не е присъда

Астмата е едно от най-разпространените хронични незаразни заболявания, което засяга над 260 милиона души и е причина за над 450 000 смъртни случая всяка година по света, повечето от които са предотвратими.

Д-р Найденова, какво представлява астмата?

Астмата е хетерогенно хронично възпалително заболяване, което води до обструкция (стеснение) на дихателните пътища и намаляване на въздушния поток. Симптомите на астмата най-често са кашлица, задух, тежест и болка в гърдите, чувство за свирене и хрипове. Астмата, най-просто казано, се разделя на алергична (атопична) и неалергична астма. Нелекуваната астмата, може да доведе до необратими промени на белия дроб -ремоделиране, което да инвалидизира пациента. 

Има ли актуална статистика на хората с астма в България и ако – да, то каква е тя?

Астмата е социално-значимо хронично заболяване, като заболеваемостта варира от 1 % до 18% в различните държави. В България над 400 хил. души страдат от астма. 

Можем ли говорим за нарастване на това заболяване през последните години? На какво се дължи, кои са факторите, които провокират изява на астма?

За съжаление, можем да говорим за нарастване на заболяването. Белият дроб е в пряк контакт с околната среда и всички замърсители и алергени, натрупвайки се в организма, могат да доведат до отключване на астма. Знаем, че в днешния свят промените са много динамични, замърсителите и вредните частици са все повече, а те са рискови фактори – изгорели газове, строителство, тютюнев дим, бои, лакове, почистващи препарати. Предразполагащи към астмата са и честите белодробни инфекции – предимно вирусни (включително Ковид-19), лоша среда на живот, ниска хигиена, работа в затворени и запрашени помещения, липса на физическа активност. Лошият контрол на придружаващите заболявания като носна полипоза и алергичен ринит, сърдечно-съдови заболявания, автоимунни заболявания  и други, също са провокиращи фактори.

По-често срещано заболяване ли е сред децата и каква е причината?

Астмата е едно от най-често срещаните заболявания сред децата. Рискови групи са деца с фамилна обремененост за астма, атопия, чести респираторни инфекции, недоносеност, излагане на тютюнев дим или алергени в дома – като домашни любимци, прах, мухъл, акари и други. Детската астма превалира при момчетата, докато при възрастните по-голям процент е при жените. Това разпределение е свързано с хормоналния баланс и промяната му след пубертета. Симптомите на заболяването са по-чести в детска възраст, но като тежест на заболяването и смъртност от него е при възрастните пациенти с астма. 

Не рядко чуваме, че децата с астма имат шанс да „израснат“ заболяването. Това реална прогноза ли е и на каква възраст би могло да се случи това?

Астма може да се развие във всяка възраст. Погрешно е схващането, че ако като дете човек не е имал проблеми с белия дроб, то не може да развие астма. Много често след пубертета, децата с астма израстват заболяването и нямат никакви оплаквания. Не е необходима терапия – постига се ремисия. Важно е да отбележа, че лекарите следва да сме по-внимателни към пациенти, които са страдали от астма в миналото, защото се наблюдава завръщане на заболяването години по-късно. 

Кои са сигналите, на които да обърнем внимание и да потърсим консултация с лекар – пулмолог, ако имаме съмнения за астма?

Честа пристъпна кашлица, предимно суха и през нощта, затруднено дишане, умора при обичайна физическа активност, свирене в гърдите, гръдна болка, както и симптоми свързани с алергии – кихане, сълзене на очите, сърбеж по горни дихателни пътища, нарушен сън, поради задух или кашлица, както и кашлица и свирене в гърдите, обострили се след преболедуване на вирусна инфекция.

Напоследък все по-често чуваме израза „Управление на астмата“. Какво включва този процес и приложим ли е за всеки пациент с астма?

Въпреки че ежедневната борба с астмата може да е уморителна и обезкуражаваща, разполагаме със световно утвърдени стратегии за контрол и управление на заболяването. Първата важна стъпка е поставяне на правилната диагноза, последвано от изготвяне на терапевтична схема, от която пациентът да се води по пътя на управлението на астмата. Друга стъпка е търсене на рисковите фактори при всеки индивидуален пациент и опит за отстраняването им, ако това е възможно, например прекратяване на тютюнопушенето. Следва наблюдение на пациента – как се повлиява от медикаментозната терапия и при положителни резултати, може да се направи опит за стъпка надолу (редукция на терапията или преустановяването й). Поддържане на здравословен начин на живот, редовен спорт, добра хигиена, избягване на активно/пасивното тютюнопушене подпомага медикаментозната терапия и управлението на болестта. Държа да отбележа, че за лечението на астмата се работи активно и вече разполагаме с т.нар. биологична терапия, която е с много добър ефект – намалява кортикостероидната употреба, редуцира екзацербациите и подобрява качеството на живот. 

Съществува ли специална диета, която е препоръчителна за дете или възрастен с астма?

При пациенти с астма се препоръчва растителна диета – зеленчуци, плодове, варива и зърнени храни. Проучвания доказват, че употребата на този тип храни намалява употребата на медикаменти, намалява честотата на пристъпите, както и тежестта им. В други проучвания има резултати за подобрение на виталния капацитет при пациенти с астма, спазващи този хранителен режим.

 Как тази диета подпомага подобряването на състоянието на пациент с астма?

Този хранителен режим реално намалява системното възпаление, което може да е тригер за астматичен пристъп. Диетата е богата и на фибри, които благоприятстват белодробната функция и микробиома на белия дроб. Храните богати на мазнини и ниско съдържание на фибри водят до покачване на системното възпаление и имат неблагоприятен ефект при пациентите с астма. Контролът на телесното тегло, също води и до по-добър контрол на астмата. 

Какво е влиянието на физическата активност за човек астма и има ли забранени или препоръчителни спортове?

За щастие, асмата днес вече не се смята за присъда, която да принуждава пациентите да се лишават от физическа активност. Здравословният начин на живот, физкултурата, закаляването и други алтернативни методи могат да подобрят качеството на живот на пациентите с астма, но не могат да заместят основната медикаментозна терапия. Всъщност, медикаментозната терапия подпомага връщането към нормален начин на живот. Физическа активност на пациентите с астма не се препоръчва само в моментите на пристъп на болестта. Спортът подпомага дишането и емоционалния баланс, който също често е нарушен от астмата. Изборът на спорт зависи от физическата подготовка на всеки индивид. Какъвто и да е спорта, не трябва да подценяваме подготовката за него, а именно загрявка. Това ще намали риска от обостряне на заболяването. Когато астмата е контролирана всеки спорт е разрешен. Появата на затруднение в изпълнение на редовните упражнения, въпреки придържане към терапия, може да бъде сигнал за влошен контрол на заболяването и е необходима консултация с пулмолог. И все пак, ако трябва да препоръчаме спортове при пациенти с астма, може да бъдат йога, плуване и отборни игри. Ако сте с астма избягвайте гмуркане, изкачване на големи височини и намалена кислородна концентрация, спортове на закрито или при лоши метеорологични условия.