Анализ: Болниците и лекарските практики у нас хранят половин милион души

Болниците и лекарските практики са между трето и четвърто място като работодатели в България и осигуряват прехраната на над 106 000 души. Косвено това прави около половин милион души. Това каза председателят на БЛС д-р Иван Маджаров след представянето на резултатите от първото у нас и в Европа проучване за икономическия принос на лечебните заведения в България, поръчано от БЛС и осъществено от IQVIA.

Проучването има за цел да покаже макроикономическия отпечатък на българските лекари и медицински специалисти, лечебни заведения от извънболничната и болнична помощ чрез измерване на приноса им към националната икономика.

Лечебните заведения изплащат в заплати близо 2,8 млрд. лв., около 80 млн. лв. корпоративни данъци и приблизително 890 млн. лв. осигурителни вноски. Разходите за услуги, предоставяни от лекарски практики, болници и други лечебни заведения, увеличават общия доход на домакинствата в икономиката с около 3.8 млрд. лв.

Средна брутна годишна работна заплата в сектора за 2022 г. е била 22,1 хил. лв., което е съпоставимо със средната брутна заплата в страната (22,2 хил. лв.) и в сектор „Образование“ (22,0 хил. лв.). Тя е по-висока от заплатите на заетите в „Хотелиерство и ресторантьорство“ (12,6 хил. лв.) и „Строителство“ (16,0 хил. лв.), но много по-ниска от средните възнаграждения в сектор „Информация и комуникация“ (53,3 хил. лв.) Общо заплатите, изплатени от лечебни заведения през 2022 г., са в размер на 2 753 млн. лв.

„Оказа се, че около 1,2 млрд. лева от инвестираните в здравеопазването се връщат в държавата чрез корпоративни данъци, осигурителни вноски и данъци върху доходите на физическите лица. Това показва, че здравната система по никакъв начин не е бреме за икономиката на държавата, напротив – тя е един от основните двигатели на икономиката“, каза председателят на БЛС.

Това, което липсва в анализа, е какви са ефектите след излекуването на хората и бързото им връщане в работен режим. „Средствата на държавата в здравеопазването трябва да се възприемат като инвестиции, не като разходи. Продължава обаче тенденцията застаряващите кадри да са заплаха за тази икономическа дейност, а кадрите в системата са най-важни. Трябва да се облягаме на данните при взимането на решения, защото резултатите не са добри по отношение на кадровата криза. Всякакви стратегии, които се обсъждат в момента в парламента, не биха се осъществили, ако не се заложат извънредни мерки за гарантиране на кадрите – на лекари и професионалисти по здравни грижи“, смята д-р Маджаров.

Според Маджаров изводите от това проучване по отношение на здравната политика са, че решенията трябва да се взимат на базата на данни и анализи, трябва да се прилагат икономически механизми и държавата трябва да се намесва там, където е необходимо, за да се гарантира здравната грижа за населението.

На представянето на проучването присъстваха управителя на НЗОК г-н Станимир Михайлов, ръководството на БАПЗГ, болнични асоциации, директори на лечебни заведения и др. 

Проучването е публикувано на сайта на БЛС.