Без да се гарантират правата на лекарите, не могат да се гарантират и правата на пациентите

Здравеопазването е завладяно от един много тесен кръг лица, които имат интерес да го държат в тази ситуация. Всичко е политизирано до степен, че всеки следващ министър не може и да желае да предприеме нещо. Това коментира в ефира на Дарик радио адв. д-р Мария Петрова, специалист по медицинско, здравно и фармацевтично право.

Ако ние знаем за незаконни трансплантации в бившата правителствена болница, както един бивш министър твърдеше, ако ние знаем за злоупотреби с обществени поръчки, за каквито имаше съмнения в „Александровска“ и „Пирогов“, ако ние знаем, че всеки един директор на „Пирогов“ идва и си тръгва със скандали и нищо не правим, то значи, че ние или сме мазохисти, или сме дотолкова уморение и обезверение, че нещо може да се промени към добро, че нищо не правим.

Революция обаче не се прави от един и няма как да бъде постигната, ако обществото не вижда ползите от нея.

Лекар от зад океана твърди, че имаме страхотна медицина и отвратително здравеопазване. Вероятно на фона на изтощение и уморени лекари с една не лоша теоретична, а може би и практическа подготовка, работещи в едни безобразни условия, както социално-битви, ако дадем пример с рушащата се детска болница във Варна с падащите тавани и липсващата топла вода, от една страна, от друга – по-голямата част от медиците са опитни, образовани, но липсват правила, които да гарантират добрата работна среда на тези хора и респективно на пациентите. Защото без да се гарантират правата на лекарите, не могат да се гарантират и правата на пациентите.

В момента здравеопазването ни се върти около парите, но не около тези, които да бъдат разходвани за пациента, а за онзи ограничен кръг хора, които искат да се възползват от тях.

Здравеопазването е до такава степен политизирано, че един министър, принципал на болница, не може да освободи собствения си дитектор. Не знам какво е това, което може да накара един безпорно честен и знаещ човек като проф. Хинков, да се прегърби толкова и да чака ротацията, за да си подаде оставката.

След скандалния запис от заседаниет на медицинския съвет на „Пирогов“, в който лекар, за които запознати твърдят, че е професор Балтов, казва „тези хора трябва да усетят болката“, министър Хинков, сподели, че това, според него, означава отнемане на лекарски права. На този етап това може да направи етичната комисия към БЛС, за която се говори от години.

И тук БЛС се проявява с двата си основни гряха: единият, че дълги години не създава правила за добра медицинска практика, а вторият, че не създадоха правила, според които, при известни обстоятелства, лекари, които заслужават това, по съответния ред, да бъдат временно лишавани от права.

Това показва не само безсилието ни, но и друго: ако ние, в условията на недостигащи лекари, не можем да направим така, че да оздравим лекарското съсловие, а се водим от презумцията, че няма кой да ни лекува, ние се обричаме на диско качество и като етика, и кати морал и като професионално отноше ние в сферата на здравеопазването.

И ако зам.-председателят на БЛС е възмутен не толкова от записа, а от това, че е „изтекъл “ в публичното пространство, то бихме могли да кажем, че човек е толкова голям, колкото са големи и възмущенията му.

Ако БЛС работеше по добрите медицински практики в Европа и света, нямаше да се допусне на медицински съвет да се коментират неща като на махленска седянка. Защото, ако медицинският съвет, по силата на Закона за лечебните заведения, изпълняваше функциите, свързани с медицинско-социалните функции на болниците, да проверява и да дава предложения към началниците, да въвежда нови методи за диагностика и лечение, да предлага програми за научна дейност, да повишава информационната дейност в лечебното заведение и т.н., нямаше да се стигне до това да слушаме този махленски запис от най-голямата ни спешна болница.

И ако възмущението ни идва не от това което се казва, а от това, че е станало обществено достояние, коментара остава за слушателите.

Що се касае до случая „Даная“ и „Пирогов“, той е прекспониран. От една страна имаме майката на починалото дете и гравитиращи окоо нея формации, търсещи публичност, и които вероятно ще прераснат в политически формации, които просто са избрали този казус като пилотен и чрез него се опитват да наложат определени политики, от друга страна имаме директора на най-голямата наша спешна болница, на когото е поискана оставката, и който няма смелостта да отиде да си я получи.

В записа се чуваше непрекъснато „атакува се „Пирогов“, „атакуват се лекарите от „Пирогов“.

Няма как да се атакуват и визират всички лекари от „Пирогов“ при положение, че има някаква конкретита, която сочи и води към тяхното действие или бездействие. Така че не е редно упреците отправени към ръководителя на лечебното заведение, да бъдат прехвърлени към работещите редови лекари и той да ги използва като щит пред себе си.

А това че някой ще направи списък, в който ще бъда включена аз и моите близки, не го приемам като сериозно. Приемам го като страх, че като единствен адвокат, разбиращ от медицина у нас, мога да „разчета“ онова, което са сторили и да потвърдя максимата на старите лекари, че само лекар може да осъди друг лекар. По-скоро го приемам като сигнал да не се захващам с едно такова дело.

“Защото държавата е безкрайно лош стопанин, поставящ болните хора в един здравен геноцид. В същото време всички очи са вперени в бездействащия министър, който все по-малко, и да иска, може да приеме нещо в посока промяна. В периферията изтласкваме сериозния играч, който никой не забелязва, в лицето на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), която борави с ресурс от над 8 млрд. лв.“, заяви още адв. д-р Петрова.