По-добре излишна хоспитализация при липса на ясна симптоматика, отколкото фатален случай!
„По-добре излишна хоспитализация при липса на ясна симптоматика, отколкото фатален случай!“ Това твърди проф. д-р Тома Пожарлиев., хирург, онколог.

Защо?
На основание дългогодишна практика в голямо лечебно заведение, където бях и началник на хирургична клиника над 30 години бях въвел указание за подобни пациенти. Ако на идващия за спешен преглед пациент не намерите никакво основание за хоспитализация, то задължително срещу подпис го поканете на контролен преглед след кратко време. Ако пациента се върне повторно с оплаквания и въпреки, че не намирате каквито и да е основание за спешност, го хоспитализирайте! Никой не се разкарва до болницата от удоволствие. Ако не откривате причина или заболяване, то това не значи, че пациента е “здрав”.
Как се отнасят към максината колегите?
Бях наредил на моите хирурзи да хоспитализират и болни с не хирургически диагнози /оплаквания/, ако от другите отделения не са хоспитализирани, просто за да се предпазим от пропуски, в това число и цялата болница.
Интересен случай?
Много примери как работи това правило през годините мога да дам, но в момента си спомням следният случай:
Сутринта на рапорт ми докладваха постъпилите през нощта пациенти. Един от постъпилите е 10 годишно дете с травма на главата. На въпроса ми “защо си приел това дете в хирургията” дежурният лекар ми отговори- професоре, спазвам вашето нареждане да се приемат и такива пациенти, неврохирургът го върнал за наблюдение в къщи. Казвам му: „Отлично, Слави, така с казваше хирургът.“
Излизам от рапортната зала и нещеш ли насреща ми неврохирургът консултирал и не приел детето на легло. Изнесох му кратка лекция, на която той ми отговори, че има над 35 години специалност по неврохирургия и е работил в редица столични неврохирургии.
Какво стана?
Още същия ден детето стана сомнолентно, на направения КТ се видя хематом, детето беше своевременно оперирано и след няколко дни изписано напълно здраво.
Не ми се мисли какви щеше да стане ако детето беше върнато за дома си. Ако не беше спазена тази процедура? До колкото си спомням то живееше във Вакарел!
Всяко правило е „написано с кръв!“
Та така, медицината е сложна наука, но и практика от мислещи хора, от екип. Не е възможно отделният човек да знае всичко. Много са важни правилата, но и отделните клинични звена да се ръководят от опитни лекари, можещи и с авторитет. Приятелски и политически назначения не водят към добри резултати.
Визитка: Завършва Медицински университет София през 1976 г. През 1977 г. става кандидат на медицинските науки с дисертация в областта на жлъчно-чернодробната хирургия, от 1993 г. е Доктор на медицинските науки с дисертация в областта на лапароскопската хирургия. През 1989 г. е избран за доцент, а 1998 г. – за професор.
Притежава специалности Хирургия, Онкология и Спешна медицина. Специализирал е в Москва, Виена, Базел, Инсбрук и Мадрид. Членува в пленума на българското и европейското хирургични дружества българската асоциация на хирурзи и гастроентеролози, специализирания съвет по хирургия. Председател е на секцията по миниинвазивна хирургия и почетен член на лапароскопските дружества на Сърбия и Македония. Има над 180 публикации в сферата на спешната, коремната и лапароскопската хирургия.
Научните му интереси са в областите на лапароскопската , жлъчно-чернодробна и панкреасна хирургия.Хирургията на стомаха, дуоденума, тънко, дебело и право черво, херниология, включваща и диафрагмална херния. Проф. Пожарлиев не преглежда деца. Проф. Пожарлиев започва своята кариера в МБАЛ Пирдоп. В периода 1989-2012 г. проф. Пожарлиев е началник на Клиника по хирургия на МБАЛ Св. Анна, София – в сегашният й вид, структура и организация на дейността, клиниката е формирана от него.
В момента проф. Пожарлиев извършва операции от високо ниво на сложност на стомах, дебело черво, панкреас, диафрагмални хернии, хернии на предна коремна стена. Операциите може да бъдат извършени по лапароскопски метод и с робот Да Винчи. Консултаците се провеждат в кабинет на ул. „Солунска“ № 42 в София, а операциите в МБАЛ „Доверие“.