ХЕМС дни преди пристигането на първия хелиоптер

През този месец се очаква да пристигне първият хеликоптер, който ще заработи по системата Helicopter Emergency Medical Service (HEMS) у нас. Лицензирането на въздушния оператор, както и приключването на всички останали детайли би трябвало да стане до средата на февруари.

Междувременно първият от шестте хеликоптера за въздушна спешна помощ е произведен и на път за България, шестима пилоти вече имат лицензи. Почти 100 медици са обучени в Центъра за спешнамедицинска помощ по въздух, има готови две площадки във Варна и Панагюрище, очакват се и в София. България вероятно ще купи общо 8 хеликоптера за около 180 млн. лв.

До този момент България е и единствената страна в Европейския съюз, която не разполага с летателни апарати, които да изпълняват мисии по превоз на пациенти в критични ситуации, лекарски екипи, трансплантации и спасяване в труднодостъпни местности. В продължение на години стотици спешни случаи останаха без помощ, а единици бяха спасени с военни хеликоптери и самолети.

Първият от предвидените шест медицински хеликоптера, които България купува от италианската фирма Leonardo, вече е произведен и направи своя тестов полет в Италия в средата на декември 2023 г. В петък, 15 декември 2023 г., машината бе приета и официално от българска приемателна комисия в базата на производителя.

Проектът за създаване на спешна въздушна помощ у нас – ХЕМС има почти 20-годишна история. Реализирането му е по Плана за възстановяване и устойчивост с взаимодействието на от Министерство на здравеопазването и Министерство на транспорта, чрез две допълнителни структури – „Хели мед Сървисиз“ и Център за спешна медицинска помощ по въздуха (ЦСМПВ).

Дейността по оказване на спешна помощ по въздуха ще се ръководи и извършва от координационната централа, която има стационарни диспечерски и мобилни спешни екипи и работо в тясна връзка с Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, районните координационни централи на Центровете за спешна медицинска помощ. Всеки конкретен случай ще се реализира става след разрешението на МЗ, едва тогава мобилните екипи ще осъществяват спешна диагностика и лечение на хората в животозастрашаващи състояния.

По HEMS ще заработят и първите две сертифицирани медицински площадки – тази на болницата МБАЛ „Уни хоспитал“ в Панагюрище и „Св. Марина“ във Варна. Още две – „Света Анна“ и „Света Екатерина“ в София, предстои да бъдат лицензирани. Така най-късно до март в България отново ще бъде възможно спасяване по въздуха след прекъсване от 13 години.
Предвидено е изграждането на 6 оперативни бази, в който медицинските хеликоптери ще домуват. Определените места са:

1. София – летище София;

2. Пловдив – летище Пловдив;

3. Сливен – летище Бършен;

4. Търговище – летище с. Буховци;

5. Долна Митрополия – ВВВУ „Георги Бенковски“;

6. Монтана, с. Габровница – летище Габровница.

Всяка база ще обслужва периметър с диаметър от 200 км., спрямо съответната оперативна база.

Към настоящия момент по договора за доставка на 6-те хеликоптера в Италия са обучени 6 пилота и 4 инженера. В периода 29 януари – 2 февруари 2024 г. предстои обучение и на медицинските екипи, които ще оказват спешна медицинска помощ по въздух на 1-вия хеликоптер.

Медицинските екипи за база София са 6, като всеки екип ще се състои от 1 лекар и 1 медицинска сестра. До края на проекта и с оглед на преминаване на денонощен режим на работа, всяка от шестте бази следва да разполага с по 6 медицински екипа.

Министерски съвет одобри разходи за изграждане на вертолетни летища в 20 държавни болници с над 50 на сто държавно участие в капитала:

• УМБАЛ-Бургас
• УМБАЛ „Д-р Г. Странски“, Плевен
• УМБАЛ ,,Св. Георги“, Пловдив
• УМБАЛ-Пловдив
• УМБАЛ ,,Проф. Ст. Киркович“, Ст. Загора
• УМБАЛ „Канев“, Русе
• УМБАЛ „Лозенец“, София
• УМБАЛ „Св. Анна“, София
• УМБАЛ „Св. Екатерина“, София
• МБАЛ „Д-р Ив. Селимински“, Сливен
• МОБАЛ „Д-р. Ст. Черкезов“, В. Търново
• МБАЛ-Добрич
• МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски“, Кърджали
• МБАЛ „Д-р. Ст. Илиев“, Монтана
• МБАЛ-Пазарджик
• МБАЛ „Д-р Бр. Шукеров“, Смолан
• МБАЛ-Хасково
• МБАЛ „Св. Петка“, Видин
• МБАЛ-Силистра
• МБАЛ-Шумен
• рамките на един месец. На него ще могат да работят всички 6 медицински екипа според графика на дежурствата.

Как ще става връзката със Спешна помощ

Координационната централа осигурява координацията и оперативното ръководство при оказване на спешна медицинска помощ по въздуха, като осъществява свързаност с Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, районните координационни централи на Центровете за спешна медицинска помощ, авиомедицинските екипи, оказващи спешна медицинска помощ по въздуха, Главния оперативен център на „България Хели Мед Сървиз“, лечебните заведения и при необходимост с представители на Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, регионалните здравни инспекции, Планинска спасителна служба, Български червен кръст, представители на местната власт и участва в координацията на изпълнението на полетите.

Връзката между авиационния оператор и ЦСМПВ ще се осъществява чрез информационна система и комуникационни канали. Връзката между ЦСМП и ЦСМПВ ще се осъществява между координационните им централи. Хеликоптерите са оборудвани с последно ниво на навигация и авионика, съвмести с изградените и действащи комуникационни системи в страната.

Кога ще се ползва хеликоптера

Съобразно състоянието на всеки пациент, медицински специалист от ЦСМП ще извършва триаж и оценка на най-подходящия начин за транспорт до лечебно заведение с подходящо ниво на компетентност и кадрова обезпеченост за предоставяне на най-високо ниво на медицинска помощ. След получаване на искане за използване на медицински транспорт по въздуха, Координационният център на ЦСМПВ съвместно с оператора, ще процедират осъществяването на всеки полет.

Колко струва един летателен час

За българските граждани спешната медицинска помощ по въздуха ще бъде безплатна, каквато е и оказаната спешна медицинска помощ от екипите на ЦСМП.

С какво помага ХЕМС

Изграждането на системата за оказване на спешна медицинска помощ по въздуха ще доведе до следните ползи за пациентите и здравната система:

• Предоставяне на съвременна и квалифицирана спешна медицинска помощ в рамките на т. нар. златен час с последващо транспортиране на пациенти и пострадали при необходимост, от и до всяка географска точка от територията на страната;

• Транспортиране на пациенти от едно медицинско заведение до друго;

• Доставяне на оборудване, кръв, органи, лекарства;

• Намаляване броя на загиналите при пътни инциденти, трудови злополуки, специфични заболявания изискващи оказването на спешна медицинска помощ в рамките на „златния час“;

• Достигане до отдалечени места в страната, които към настоящия момент не са достъпни за наземните екипи на ЦСМП;

• Редуциране на престоя в болнични заведения и/или отпуск по болест в резултат на своевременно предоставена спешна медицинска помощ от една страна и своевременното транспортиране на пострадалите до специализирани болнични заведения от друга.