„Един от примерите за по-ефективно използване на средствата за болнично лечение е масово въвеждане на еднодневната хоспитализация за пациенти. Знаем, че за щастие 80% от заболяванията не се нуждаят от пролежавания, достатъчно е да се извърши процедурата или изследването и целта се постига в един ден. Това е правилният път – висококвалифицирана помощ в рамките на един ден“, каза в „Денят започва“ д-р Иван Маджаров – председател на Българския лекарски съюз.
Д-р Иван Маджаров
„Тази година през бюджета на НЗОК в болнична помощ ще бъдат изплатени повече в сравнение с 2023 г. 460 млн. лева по бюджет и още 168 млн. лева към края на годината, които ни се полагат от резерва на касата. Въпросът е как тези пари ще достигнат до болниците, дали през повече пациенти или през повишение на цените.“
Според Маджаров болниците в страната са в различно финансово състояние, но „общата картинка е трагична от гледна точка на заплащането на труда на медицинските специалисти – лекари и сестри“.
Той посочи, че едва през последните две години се говори по-усилено за заплащането на труда на медиците, и свърза това с проблема с острия недостиг на кадри в страната.
Вече не се говори толкова за апаратура, колкото за кадри, защото всяка болница има относително съвременна апаратура, но персоналът не достига, посочи той.
„Имаме трагичен проблем с професионалистите по здравни грижи. При лекарите е отложен с около пет години. Решаването на проблема със специалистите по здравни грижи минава през заплатите и през спешни реформи и начини на финансиране на образованието им“, коментира председателят на БЛС. Той изрази мнение, че трябва да се въведе безплатно образование с ангажимент за тези, които се възползват от него, да останат известно време в страната да работят. Освен това, трябва да се завършва по-бързо и по-бързо специалистите да влизат практически в болниците.
„Трябва да се приложат нови механизми, различни от сега действащите, за да се справим с кризата. Иначе няма никакъв шанс. Другият вариант е да си внесем отнякъде, но не знам откъде. Ние сме част от ЕС и внасянето на работници извън ЕС вероятно подлежи на някаква регулация“, каза той.
Д-р Маджаров коментира и започналите днес преговори между съсловната организация на лекарите и НЗОК по рамковия договор в контекста на искането на БЛС за увеличаване цените на клиничните пътеки средно с 25 на сто.
„Това е стартов процент. Истината е, че тази година през бюджета на НЗОК в болничната помощ ще бъдат изплатени 460 млн. лв. повече в сравнение с 2023 г. и още 168 млн. предполагам към края на годината, които ни се полагат от резерва на Касата. Въпросът е как тези пари ще достигнат до болниците – дали през повече пациенти или през повишение на цените“, посочи той.
По думите му една от причините БЛС да иска увеличение на цените на пътеките с 25% е липсата на преговори за увеличението им през 2023 г. и в този смисъл – изоставането на цените в сектора.
Той се спря и на контрола на лечението или по-скоро на липсата му в някои аспекти. „Истината е, че не се следи резултатът от лечението по клиничната пътека и затова стигнахме дотам да се говори, че на пациента се гледа като на клинична пътека. Ако се намери начин да се оценява и изходният резултат и от това да зависи заплащането, тогава никой няма да изглежда като клинична пътека, по-скоро ще изглежда като клиничен случай, който трябва да бъде лекуван правилно и добре, с добър резултат“, коментира д-р Маджаров.
