Частните болници ще продължат да просперират за сметка на държавата
Мораториум върху финансирането на нови болници от НЗОК няма да има. Няма да има и регулиращи ограничението от страна на НЗОК за финансирането на нови дейности, както и промени в снабдяването с онколекарства.
Това стана с решаващата роля ГЕРБ и ДПС, които блокира предложените по-рано промени.
Припомняме, че първоначално кабинетът предлагаше болници, които за пръв път са получили разрешение за дейност или нова дейност след 31 декември 2023 г., да нямат право да сключват през 2024 г. договори за съответните дейности с НЗОК. Преди второ четене обаче проф. Костадин Ангелов от ГЕРБ внесе предложение този текст от бюджета на касата да отпадне, като се мотивира, че подобно решение ще е пречка за разкриване на нови дейности в общини, където ги няма и това ще принуди пациентите да ходят в друг град да се лекуват, независимо, че повечето заявки за нови болници са все към големи градове, където такива дефицити рядко съществуват.
В бюджетната комисия гласовете на ГЕРБ не стигнаха да съборят финансовите ограничения, защото БСП гласува с ПП-ДБ за тях. Сега обаче в гласуването участваха само ГЕРБ-СДС, ДПС и ПП-ДБ и този път ПП-ДБ не събраха гласове да прокарат текста. Така касата ще трябва да осигурява финансиране за всяка нова болница. Не помогна смекчен вариант, предлаган от Васил Пандов (ПП-ДБ) ограниченията да не се прилагат по отношение на дейности за лечение на деца. Не се чу и предложението на управителя на касата Станимир Михайлов изключенията да останат, но ограниченията да бъдат приети. Любопитно изказване в комисията направи зам.-министърът на финансите Георги Клисурски, който определи здравната ни система като „бизнес модел“, говори за разхищението на публичен ресурс през болнично лечение, определи участниците в системата за „медицински предприемачи“ и заключи: „живеем в капиталистическо общество, всеки може да си отвори болница“.
Провал претърпя и опитът да се вкара ред в търговете за онколекарства, с което увисна една от последните лидерски договорки на Бойко Борисов и Кирил Петков. Проблемът тук е, че сега има до 20 пъти разлика в цените на едно онколекарство от една болница на друга, тъй като всяка прави търговете за доставката им сама. Смята се, че от това се губят 100 млн. лв. годишно. Онколекарствата трябва да се договарят централизирано в МЗ, но в последните години тези процедури са блокирани от непрекъснати обжалвания и на практика ги няма. ПП-ДБ предлагаше търгът да се прехвърли на НЗОК. Миналата седмица по въпроса уж се постигна пробив на лидерска среща, след която Кирил Петков обяви, че са се разбрали „всички търгове за лекарства да имат двоен контрол от МЗ и НЗОК, да сме сигурни, че парите отиват наистина за лекарства, а не в некачествени обществени поръчки“. Днес обаче на практика бе запазено статуквото с гласовете на ГЕРБ и ДПС.
