Здравеопазването у нас – много пари за лошо качество
Много финасов ресурс и никакво качество – това е начинът на осъществяване на здравеопазването у нас, според изпълнителният директор на „Галъп интернешънъл болкан“ Първан Симеонов.
Проучване на агенцията, предназначено за Здравен барометър, е показало, че роенето на болници в България се превръща на моменти в бизнес логика, при която различните елементи в системата нямат противоречиви интереси – да се следят, контролират, реформират един друг. „А имаме поредица от синхронизирани интереси по веригата“, коментира още Симеонов.
Изследването на масовия поглед към всичко това – колко пари даваме за здраве, знаем ли колко ни се полага за тези пари, искат ли ни пари по други начини, колко често се занимаваме с профилактика, поясни Първан Симеонов.
15,7% от здравно осигурените българи посочват, че през последните години им се е случвало да им поискат рушвет в системата на здравеопазването. 19,4% пък казват, че им се е наложило да платят в болница нещо, което намират за излишно, а 9% споделят за практика в лечебните заведения да се пише нещо, а да се прави друго. 42,1% от здравно осигурените българи у нас признават, че пропускат профилактични прегледи, които им се полагат. Според данните мъжете са по-склонни да пропускат прегледи за профилактика. 50,6% твърдят, че ходят на профилактични прегледи, но нивото на искреност може само да се предполага 70,7% от здравноосигурените не плащат сами профилактичните си прегледи, а 24,2% го правят. 45,5% заявяват, че ходят на профилактика, която се организира от работодателя. 49,9% не го правят или не разполагат с такава възможност. 75,2% имат доверие на личните си лекари. Доверието в НЗОК обаче е много ниско – 29,3% на фона на 53,6% недоверие. 69,9% от осигурените признават, че се доверяват на личен контакт и/или връзки при посещение на лекар.
Хората не са готови да плащат по-висока здравна вноска, заяви още социологът, според когото отчитаният скептицизъм относно здравеопазването е голям.
„Няма смисъл да се влагат още средства в нереформирани системи. Също така сигурно е, че здравният статус в България, здравния фон не се подобрява“, коментира Първан Симеонов.
„Големите пари и голямата политика винаги се движат заедно, а в тази система има наистина големи пари. Тя е изключително влиятелна. Целият болничен сектор, и не само той, има изключително влияние. Какво да говорим за фармацевтичния! Те имат видимо влияние в най-високите нива на политическите системи“, подчерта Симеонов.
Години наред има ясно съзнание за проблемите, а същевременно я няма политическата непоколебимост, която да се опита да реформира тази система, посочи социологът. По думите му, има политическа воля, но има и боязън. Според него има чисто поколенчески процеси и вътре в системата има съзнание за проблемите, но бързи и резки промени няма как да се очакват.
