Електронното здравно досие – част от Националната здравноинформационна система

Върху какво работят в Министерството на здравеопазването? Електронното дорие – по-скоро „да“, отколкото „не“? Интервю на Антон Тонев за „24 здраве“.

– Доц. Тонев, преди дни казахте, че в здравното министерство тече активен процес на разработване на електронен профилактичен календар. Какво ще представлява?

– Това, което се разработва от Министерство на здравеопазването и Информационно обслужване, е електронно приложение, наречено електронно здравно досие. В него се дигитализира и съхранява цялата здравна информация за всеки един от нас. Човек може да влезе в него чрез компютър или електронно устройство. Неговото запълване с информация започна през 2022 г. с обособяване на различни модули, изследвания, ваксинации.

В момента в досието намираме здравна информация, обединена в няколко модула. Целта е пациенти и лекари бързо и лесно да виждат всичко. Съвсем скоро се добави нова функционалност, която беше обявена от “Информационно обслужване” и здравната каса преди около 10 дни. При всяко ново въвеждане на информация в здравното ни досие, електронното приложение ще ни информира за настъпилите промени и нови документи. Ползвайки тази функционалност, ние разработваме нов модул, наречен “Профилактичен календар”. Той ще представлява една система, която по опростен начин ще дава информация за скрининговите изследвания, които можем да ползваме, като тези изследвания обикновено се заплащат по линия на НЗОК, Министерство на здравеопазването или различни профилактични програми.

Министерството на здравеопазването пилотно ще обособи няколко социалнозначими заболявания, ще определи възрастта, след която трябва да се извършват стандартните скринингови изследвания. Така ще може да профилактираме истинската, тежката проява на тези социалнозначими заболявания като рак на простатата, бял дроб или хипертония и диабет например. Цялата тази информация за заболявания и изследвания се намира в Наредба 8. Има работна група, която ще я обобщи, ще вземе квинтесенцията от тази информация и ще я предостави на “Информационно обслужване”, за да може да стане бързо достъпна и смилаема за масовия потребител.

Крайната ни цел е при навършване на конкретната възраст за съответното заболяване ние да получаваме информационно съобщение, че ни се предоставя възможност да се изследваме с масово достъпно, евтино и лесно изследване, което обаче може да хване новозапочващо заболяване в ранен стадий, което пък от своя страна ще направи лечението му много по-бързо и леко за нас. Пилотно ще включим известен брой заболявания и изследвания, които постепенно ще развиваме и увеличаваме.

– Т.е., докато човек си стои, получава sms, че трябва да посети лекаря си?

– Че има възможност да се възползва от нещо, за което трябва да отдели час или два. След изследването пациентът и лекарят получават данните, ако са в норма – всичко е наред. Ако обаче резултатите не са в норма, пациентът да продължи да се изследва.

Скрининговите изследвания не поставят диагноза, но дават предварителни сигнали за започващо заболяване. Това е много ценно за пациента, защото ранно откритите заболявания се лекуват много по-лесно от напредналите.

– Всички здравноосигурени ли ще получават съобщения?

– Електронното здравно досие е част от Националната здравноинформационна система (НЗИС). Тя не е под шапката на здравната каса. НЗОК работи с това приложение и практически всички хора, независимо от здравния си статут, ползват такива скринингови програми. Там, където не се ползват ресурсите на НЗОК, се намесва Министерството на здравеопазването, което разчита на държавния бюджет, има и неправителствени организации, които създават собствени програми за женско или детско здраве например.

Ако здравнонеосигурен гражданин направи безплатно скринингово изследване и открие, че е по-вероятно да не е здрав, може би ще го мотивира да се осигури, за да ползва ресурсите на здравната каса.

– Стимули биха ли повлияли на хората да ходят на профилактичен преглед?

– Стимулите на лекарите са въведени като условие в Национален рамков договор в две негови версии. Здравната каса заплаща извършените профилактични прегледи диференцирано в зависимост от процента на обхвата на пациенти. На колкото повече пациенти успее личният лекар да извърши профилактични прегледи, толкова повече средства получава под формата на увеличена цена на индивидуалния преглед.

Тоест лекарят има стимул да търси и да вика своите пациенти и да прави профилактика. Това обаче зависи от самите хора. Опитваме се да стимулираме ползвателите на скринингови методи. Лекарите вече са стимулирани, сега се обръщаме към здравите хора. Трябва да е ясно, че изследвания и скрининг се правят, когато нямаме оплаквания. В момента, в който имаме оплакване, търсим конкретно заболяване.

– Какви ще са стимулите за пациентите?

– На идейна основа обсъждаме с Министерството на финансите при пълно изпълнение на “задълженията” ни към профилактичния календар за годината, пациентът да получава специален статус. Това състояние ще дава възможност на приходната агенция да възстанови една здравна вноска или определена сума. По този начин ще се постигне идеално решение, в което ние сме здрави за по-дълго време, а парите за скъпоструващо лечение – спестени. Представям си как получаваме върнатата здравна вноска, например на 15 декември всяка година и с нея купуваме подаръци за Коледа на нашите близки.  

– А обмисляте ли идеята за глоби?

– Възможността за глобяване съществува и в момента, но не знам досега да има нито един глобен. Тази опция сякаш не се изпълнява. Аз лично по-скоро съм привърженик на стимулите.

– Предприети ли са стъпки вече? Как ще се реализират идеите на министерството?

– Има работна група, “Информационно обслужване” паралелно създава отделните модули и чака информацията, която до седмица – две ще бъде обобщена. Плановете са към края на тази или в началото на следващата година този модул да бъде готов. Целта ни е да популяризираме електронното здравно досие, което и в момента ни позволява да разполагаме имаме пълен достъп до нашата здравна информация – можем да контролираме здравните ни права и да предпазваме от злоупотреба с тях. И не на последно място – да сигнализираме навреме, ако случайно забележим, че сме фалшиво преглеждани или хоспитализирани. Важно е, ако пациентите забележат нередности, да сигнализират. Здравното досие е задължителен аксесоар към всеки модерен телефон. Надявам се, от следващата година част от това електронно здравно досие да стане и профилактичният календар.

– Виртуален аптечен склад, в който лекари ще виждат наличните лекарства – тази идея се роди от председателя на здравната комисия в парламента, а според вас е рационална. Възможно ли е наистина да се създаде такъв склад и би ли решил проблема с електронните рецепти?

– Рационална е идеята да имаме повече информация и процесите относно лекарственото снабдяване да бъдат по-прозрачни. Живеем във век на информацията и тръгвайки към даден магазин, можем да проверим наличността на стоката, която ни интересува.

Време е да се създадат условия, нови правила, които да дадат възможност на лекарите, когато изписват лекарство, да насочат пациента към определена аптека или просто да знаят дали да изпишат лекарството. Когато сме обсъждали с фармацевтични фирми, получаваме нарещнен аргумент – т.нар. търговска тайна. Става въпрос за фирми, които работят на търговския пазар, състезават се една с друга и работят за по-добри финансови резултати. Трябва да намерим пресечната точка, където търговските права да не бъдат нарушени или с компромис от фирмите, но в полза на пациента. Не бива пациентите да сноват между лекар и аптека, докато се сдобият с нужното лекарство.

– Във връзка с това здравното министерство предлагало ли е гратисен период на лекарския съюз за изписване и на електронни, и на хартиени рецепти едновременно?

– Електронната рецепта е въведена преди близо 3 години и за този има само 44 хил. издадени рецепти. Може да извадим много изводи от този факт, един от тях е колко много е натоварено лекарското общество и колко малко време има да развива знанията си и да обръща внимание на нововъведенията в медицината. Електронната рецепта е нововъведение, което създава нов вид на общуване и съвсем нов начин на предаване на информация между лекаря и фармацевта.

Лекарите не бягат от отговорността да дигитализират своите действия и да направят по-прозрачна своята работа. След това би могло да се каже, че предстои само електронните рецепти да се изписват. Следва и друг извод – от 16 октомври имаме 371 970 издадени е-рецепти, от които 249 000 изпълнени. Това е един много добър резултат от въвеждането на нов подход. Реакцията на Българския лекарски съюз бе остра, защото се стигна до ситуация, в която възрастни лекари или такива, които са в края на кариерата си, да загубят възможност да изписват антибиотици дори на себе си.

Министерството на здравеопазването реагира коректно, очакваме до дни това условие за единствено и само електронно изписване на антибиотици ще бъде премахнато. Това премахване ще бъде срочно, за да може да се изчистят получените като обратна връзка несъвършенства, за да може от началото на следващата година отново да преминем към основно дигитално изписване на антибиотици и анти-диабетни лекарства, и да запазим посоката на пълна електронизация. 

– Поне до края на годината лекарите ще могат да изписват и хартиени, и електронни рецепти за антибиотици и лекарства за диабет, така ли?

– Ще бъде хибриден моделът, по избор на лекаря ще изписва хартиено или дигитално предписание. Новото условие е на хартиената рецепта да бъде изписано и ЕГН-то на пациента. Това ще позволи на фармацевтите да дигитализират хартиената рецепта в момент на изпълнението ѝ. В края на деня ще имаме само дигитални прескрипции и така се запазва възможността да се проследят всички потоци на лекарства – от склада през аптеката до получаването от болния.

– При стъпването в длъжност един от приоритетите на здравния министър проф. Христо Хинков бе изграждането на национална детска болница. Има ли развитие по създаването ѝ?

– Проф. Хинков работи интензивно с екипа, за да развият този проект. Наблюдавам процесите и виждам, че се полагат усилия да стане максимално бързо. Оптимист съм, че до няколко години ще имаме работеща детска болница. Министерството на здравеопазването ще направи всичко възможно, за да започне работата по нея видимо и да бъде завършена във възможно най-кратки срокове.

– А за Изпълнителната агенция по трансплантациите търси ли се човек, който да я оглави?

– Ще бъде самостоятелна агенция към Министерството на здравеопазването. За да се намери подходящ директор, първо трябва да премине през публично обсъждане на промените в Закона за лечебните заведения. След това те трябва да се гласуват в парламента. Ще се заложи на конкурсно начало, а след това ще има преходен период, в който да се извърши трансформацията и да се назначат съответните хора