Липсата на инсулин: Лобизъм, а не застъпничество за обществения интерес

Решението не е толкова трудно, но никой не го търси. Застъпничество на обществения интерес, а не лобизма на фирмите. Така адвокат Мария Петрова започна коментара си за липсата на инсулин в страната в студиото на „България сутрин“.

Може ли министърът да издаде заповед за спиране на износана инсулин? Категорично може. Това е правено няколко пъти през годините. Ръскът е, че отделните доствчици могат да имат претенции под формата на различни неустойки. И тук е тънкият момент – да се запитаме кое е по-важно за държавата – живота на хората или парите? И вторият въпрос е – като знаем, че ще се стигне дотук, кой допусна да се създадат такива нормативни уредби, че да изпадаме в хипотези да избираме между живота и парите?

„Безспорно това е дискриминация. За недостиг на лекарства говорим от доста време, но основният проблем е, че никой не търси решението, което не е толкова трудно. Ако няма политическа воля и ако не се игнорират крайно финансовите лобистки интереси, българските пациенти ще продължават да са в омагьосан кръг да обикалят аптеки и да се борят със софтуера“, настоя юристът.

Адв. Петрова подчерта, че сме стигнали дотук заради бездействие и лобизъм, докато в същото време износът на инсулин може да бъде спрян. Доставчиците обаче може да търсят неустойки и да съдят държавата.

„Кой допусна нормативно да направим такива уредби, така че да изпадаме в хипотеза да избираме между живота и парите?! В нашата държава все по-често второто е предпочитано за сметка на първото“, каза още адв. Петрова.

Тя добави, че сме третирали електронната рецепта като универсално решение за всичко, но очевидно тя не е такова, защото все още има недостиг на медикаменти.