Д-р Борил Петров: Мъжете над 50 да се изследват веднъж годишно за рак на простатата

 Д-р Петров, ноември е месецът на мъжкото здраве, а 16 ноември е Световен ден за превенция на раковите заболявания. Каква е статистиката по отношение на рака на простатата?

Ракът на простатната жлеза (РПЖ) е важен медико-социален проблем не само при застаряващите мъже, но и в по-млада възраст. Не са единични случаите и на мъже под 45 години с тази болест. Ракът на простатната жлеза е най-честото злокачествено заболяване у мъжете в Европа с честота 62.1/100 000 (около 450 000 нови случаи през 2018 г.) и е на второ място като причина за смърт след рака на белия дроб. По данни на Българския национален раков регистър през 2017 г. са регистрирани 2370 нови пациенти. Това прави 69/100 000 заболеваемост. Същата година от рак на простатната жлеза са починали 963 пациенти. Фактическата смъртност е 28/100 000. В повечето страни от Европейската общност като цяло смъртността от този вид рак е с тенденция да намалява(8-14/100 000). През 2015 г. тя е спаднала до 10.7/100 000 и продължава да намалява, за разлика от нашата страна, Румъния и Русия, където все още продължава да расте.

Кои са най-важните съвети към мъжете по отношение на здравето им – какви изследвания да си правят, колко често и за какви оплаквания да следят?

Ние, уролозите, препоръчваме мъжете след 50-годишна възраст, независимо, че може да нямат уринарни оплаквания, да изследват ПСА (туморния маркер за простатата) и да се подлагат на преглед от специалист веднъж годишно. Когато има данни за фамилност на заболяването тази възрастова граница трябва да се свали на 45, даже 40 години. Важно е да се знае, че ракът на простатната жлеза се развива бавно и дълго време остава ограничен вътре в простатата. Оплакванията на пациента са свързани най-често с отслабване на уринната струя и често уриниране, особено нощем. Тези оплаквания обаче са същите, както и при доброкачественото уголемяване на простатата и за това не им се обръща по-голямо внимание. Точно при тези пациенти профилактичните прегледи са от най-голяма полза.

Твърди се, че простатният карцином е малко по-необичаен в сравнение с други видове рак, защото много тумори на простатата не се разпространяват в други части на тялото. Вярно ли е това?

Това не е съвсем точно така. Характерна особеност на всички видове рак е склонността им да се разпространяват в други тъкани и органи на пациента или както се изразяваме да метастазират. Ракът на простатната жлеза не прави изключение, но при него метастазите се развиват дълго време след началото на заболяването. Най-често се засягат тазовите лимфни възли и костите, особено тези на таза и гръбначния стълб.

Смята се, че ракът на простата е по-„безобиден“ в сравнение с други видове, като на черния дроб или на панкреаса, защото процентът на смъртните случаи е по-нисък. Каква част от пациентите с простатен карцином успяват напълно да се излекуват и да продължат живота си?

Прието е да се говори за 5-годишна преживяемост от откриването и започването на някакъв вид лечение за онкологично заболяване. Да, в сравнение със споменатите тумори, ракът на простатната жлеза е „благоприятен”. При тях преживяемостта по данни на Националният раков регистър е около 5%, докато при ракът на простата е над 50%, но дори и тази стойност е далече от средната за Западна Европа, където тя е над 80%. Малко известен факт е, че един от най-добрите съвременни политици живя и управлява Франция 13 години с диагнозата рак на простатната жлеза.

Какви са възможните странични ефекти при лечение на рак на простатата?

Независимо какъв вид лечение се прилага, най-често пациентите се оплакват от липса или недостатъчна ерекция. Това може да се избегне при т.нар. невросъхраняващи оперативни техники. Друго относително рядко усложнение след отстраняване на простатата е инконтиненция на урината – непълното й задържане. При хормонално лечение пациентите се оплакват от болки в гърдите и „топли вълни”, а след облъчване може да се получи възпаление на пикочния мехур и правото черво.

Колко честа е появата на рецидив при този вид карцином?

За рецидив говорим, когато е извършено оперативно отстраняване на простата и на мястото й отново се развива тумор. Такъв може да се получи при вече напреднало заболяване или да се дължи на техническа грешка по време на операцията. Метастазите не са рецидив. Тях вероятно ги е имало още при операцията, но не са имали клинична изява. Показател, че туморът се завръща е покачването на простатния туморен маркер (простатоспецифичния антиген).

През 2021 г. защитавате дисертация на тема „Ендоскопска екстраперитонеална простатектомия и нейната ефективност при лечението на простатния карцином“. Какво представлява този метод на лечение и в кои случаи се прилага?

Тази оперативна техника спада към групата на минимално инвазивните, а не както ги наричат „безкръвни” операции. Те позволяват много бързо възстановяване на пациентите. Позната е от повече от 20 години и беше доразвита от колегите в университетската урологична клиника в Лайпциг, където аз бях асистент в продължение на 2 години. Прилага се във всички случаи на все още ограничен в простатата тумор.

За финал – какво бихте посъветвали хората по отношение на здравето им?

Най-важното е, че грижата за здравето ни зависи от самите нас. Препоръката ми към всички е да се придържат към здравословен начин на живот и да не поставят грижата за себе си на последно място. Това включва и редовно посещение за профилактични прегледи при съответните специалисти.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

УБ „Лозенец“