Защо здравната система е недофинансирана от години

Здравната система е недофинансирана от години. Бюджетът за здраве продължава да се възприема като разход, а не като инвестиция. Това е резултат от факта, че абсолютно всеки бюджет се гледа механично. Това казва в интервю за БНР Аркади Шарков, здравен икономист.

„Причините са изключително много за това. От една страна, имаме нарастваща инфлация, от друга страна, имаме догонващи цени на клинични пътеки, от трета страна, имаме консолидация на пациентския поток към по-големи лечебни заведения, като говорим за болници в по-тежко финансово състояние. Това включва най-вече общинските болници.“

Той коментира, че когато едно лечебно заведение достигне до тежко финансово състояние и неговият принципал да е Общината, критиките се насочват към МЗ, а в същност Общината е отговорна за собственото си лечебно заведение.

България има около 380 болници и по този показател се нареждаме на първо място по брой болници на глава от населението, което води до едно неравномерно и оскъдно разпределение както на човешкия, така и на финансовия ресурс.

„В момента се изготвя проект за временен мораториум за разкриване на нови лечебни заведения, като целта му не е да спре разкриването, а да задържи настоящето състояние до създаването на Национална здравна карта“, посочва Аркади Шарков.

Здравеопазването в България е квазидържавно и е напълно зависимо от бюджета на НЗОК, а цените в него са догонващи. 

Аркади Шарков: Ресурсът в здравеопазването е малък, а се разпръсква на много места

В сравнение с цените от  месец 2022 г., цените в сектор здравеопазване са нараснали с 13,7%, като при лекарствата това е с 17,2%, а лекарските услуги – с 5,8%. Има увеличение и при денталните дейности. 

Нужни са друг тип политики, които позволяват съответно компенсация на тези дефицити. Предстои да започне работата по бюджета на НЗОК за 2024 г., казва в заключение той.

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.

Аркади Шарков: Неефективните болници трябва да бъдат закрити