Проф. Богомил Берон: Кожата е екран, върху който се прожектират всички промени във вътрешните органи

„Кожата е екран, върху който се прожектират всички промени във вътрешните органи“, Тези думи принадлежат на проф. Богомил Берон, потомък на възрожденеца д-р Петър Берон, създател първата у нас Катедра по кожни и венерически болести.

Проф. Богомил Берон е роден на 16 октомври 1866 г. в Болград, Бесарабия в семейството на Васил Берон, тогава директор на българската гимназия в Болград. В родния си град малкият Богомил ще прекара единствено детските си години преди да замине за Велико Търново.

Богомил Берон учи във Велико Търново, но завършва гимназия в Дармщад. Образованието, което получава е достатъчно солидно, а нивото му на владение на немски език вече позволява и да се запише в Баварския университет „Юлий Максимилиан“ във Вюрцбург, от който ще излезе като висшист по медицина. В следващите месеци ще продължи научните си търсения в няколко европейски столици. Първоначално ще специализира кожно-венерически болести във Виена, а след това във френската столица Париж и в Берлин.

С такова образование Богомил Берон го очаква блестяща кариера във всяка точка на Европа. Той обаче избира да се завърне в своята прародина. Отново ще се озове във Велико Търново – този път като младши лекар в Осемнадесети пехотен етърски полк. Преминава за кратко и през Пловдив, преди да стане ординатор в кожно-венерическото отделение на Александровската болница в София. След основаването на Медицинския факултет през 1918 г. се създава първата у нас Катедра по кожни и венерически болести и неин ръководител става проф. Богомил Берон.

Освен с чисто приложната част на медицината, Берон е привлечен и от теоретичната ѝ част. Член е на Българската академия на науките. Проявява и своите организаторски заложби, като в продължени на единадесет години (1908-1919) е председател на Българския лекарски съюз.

Научната дейност на Богомил Берон го отвежда в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В него той става професор и се превръща в основоположника на катедрата и клиниката по кожно-венерически болести. Към научната му биография ще добавим и работата му като декан на Медицинския факултет, както и на директор на университетската клиника по кожно-венерически болести. Името на Богомил Берон е познато в научните среди в цяла Европа.

Богомил Берон посвещава целия си живот на развитието на дерматологията и венерологията в България. Сред основните направления на изследванията  на д-р Берон  са туберкулозата на кожата и проказата.  В периода 1926 – 1927 г.  той е декан на Медицинския факултет.

На 9 февруари 1936 г. д-р Берон уведомява декана на Медицинския факултет при СУ за намерението си да дари на Клиниката по кожно-венерически болести своята къща в София, на ул. „Гурко“ №7. Приходите да се използват за Лъчелечебното отделение, което да носи името на покойния му син Васил Богомил Берон, юрист и университетски преподавател, починал през 1935 г.

На клиниката бащата предоставя и личната си библиотека и апаратура на стойност 150 хил. лв.

Проф. Берон умира на 4 септември 1936 година в София.

Внезапната му смърт осуетява нотариалното оформление на завещанието му. Тачейки паметта му, съпругата му Божана Берон и останалите наследници се заемат да изпълнят желанието на покойния. Следват юридически постъпки и актове за прехвърляне на имуществото в полза на СУ, като съпругата си запазва правото в срок до 5 години да живее в къщата, докато успее да разпродаде останалото имущество и закупи апартамент, в който да се пренесе.

През 1941 г. имотът е отчужден в полза на Министерство на народната просвета (МНП) и Народния театър. Към момента на отчуждаването е оценен на 5,913 млн. лв. Към 1 януари 1944 г. капитализираната сума от средствата в него възлиза на 6 440 376 лв. Към 1952 г. сумата достига 7 045 443 лв., които са влети в републиканския бюджет и фондът преустановява съществуването си.

Проф. Богомил Берон е роден на 16 октомври 1866 г. в Болград, Бесарабия. Завършва медицина в Германия, специализира във Виена, Париж, Берлин и др. Основател и ръководител на катедрата и клиниката по кожно-венерически болести при Медицинския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Основател на първия венерически диспансер в България и на Отделение за проучване на кожната туберкулоза. През 1926-1927 г. е декан на Медицинския факултет. Член на БАН от 1907 г. и председател на Българския лекарски съюз през периода 1908-1919 г. През 1936 г. проф. Берон дарява своята къща в София на ул. „Гурко“ №7 на Клиниката по кожно-венерически болести. Приходите да се използват за Лъчелечебното отделение, което да носи името на покойния му син Васил Богомил Берон – юрист и университетски преподавател, починал през 1935 г. На клиниката проф. Богомил Берон предоставя и личната си библиотека и апаратура. Умира на 04.09.1936 г..