Плод, който „топи“ късиреците и сваля кръвната захар

Kрушите са подценяван плод, но според диетолога д-р Гудсън, ползата от този плод е голяма високото му съдържание на фибри, които поддържате усещане за ситост по-дълго и в резултат на това да не преяждате.

„Средно голяма круша съдържа около шест грама фибри“, отбелязва експертът и добавя, че този плод съдържа два вида фибри: разтворими и неразтворими.

Първият регулира нивата на кръвната захар и холестерола, нормализира работата на червата, а вторият пречиства организма, премахва токсините и спомага за намаляване на риска от развитие на хронични заболявания, като диабет тип 2. Тази евтина риба топи кръвни съсиреци и сваля холестерола.

Освен това крушите са богати на флавоноиди – диетични антиоксиданти, които имат противовъзпалително действие, понижават холестерола в кръвта, регулират кръвното налягане и предотвратяват образуването съсиреци, както и подобряват състоянието при вече съществуващи съсиреци.

Доказано е, че крушите са вид антидепресанти, които също могат да повишат устойчивостта на организма към патогенни бактерии и вируси. Сладостта на крушите идва от фруктозата (а не от глюкозата, както при ябълките например ), така че плодовете са полезни за хора, които имат проблеми с панкреаса.

Крушите съдържат много полезни растителни съединения, които придават различни вкусове на тези плодове. Например, антоцианините придават на някои круши рубиненочервен оттенък. Тези съединения могат да подобрят здравето на сърцето и да укрепят кръвоносните съдове. Въпреки че са необходими по-специфични изследвания на пигмента в крушите, съществуващите изследвания показват, че високата консумация на тъмни горски плодове, богати на антоцианини (бъз, тъмно грозде, къпини) е свързана с намален риск от сърдечни заболявания.

Крушите със зелена кора съдържат пигмента лутеин , докато крушите с жълта кора съдържат зеаксантин . Тези съединения са от съществено значение за поддържане на зрителната острота, особено в напреднала възраст. Те създават антиоксидантна защита на очите. Хората, които получават достатъчно от тези каротеноиди, имат 50% по-малка вероятност да развият свързани с възрастта дегенеративни промени на ретината. Много от тези полезни растителни съединения са концентрирани в кората на крушата, а не в нейната пулпа.

Дренките – кога „да“ и кога „не“

Важно: Информацията е предоставена за справочни цели. Консултирайте се със специалист относно противопоказанията и страничните ефекти и в никакъв случай не се самолекувайте. При първи признаци на заболяването се консултирайте с лекар.