Афоризмите на Иван Петрович Павлов

Този, който иска да развива своята воля, е длъжен да се научи да преодолява препятствията.

Не пийте вино, не огорчавайте сърцето си с тютюн и ще живеете толкова, колко е живял Тициан.

Лекарят лекува човека, а ветеринарът – цялото човечество.

Алкохолът причинява много повече страдания, отколкото радости на човечеството, въпреки че всички го употребяват заради радостта.

Колкото и да е съвършено крилото на птицата, тя не би могла да се издигне във висините, ако не се опре на въздуха. Фактите – те са въздуха на учените. Без тях никога не може да полетите. Без тях всички теории са само празни опити.

Никога не позволявайте гордостта да вземе власт над вас. Заради нея, ще упорствате там, където е нужно да се съгласите, заради нея ще откажете полезен съвет и другарска помощ и ще изгубите своята обективност.

Никога не си мислете, че знаете всичко. Колкото и високо да ви оценяват, имайте смелостта да си кажете: „Аз съм невежа”.

Цял живот съм обичал и обичам умствения труд, физическия – също, дори повече. Особено удовлетворен съм се чувствал, когато съм успявал да съединя „главата с ръцете си”.

Ако разсъждавам логично, това означава само, че не съм луд, но съвсем не доказва, че съм прав.

Щастието на човек е някъде между свободата и дисциплината. Свобода без строга дисциплина и правила без чувство за свобода, не могат да създадат пълноценна човешка личност.

Човек може да живее до сто години. Ние сами със своята невъздържаност, безпорядъчност и безобразно отношение спрямо собствения организъм, свеждаме този нормален срок до много по-малки цифри.

Бъдете страстни във вашата работа и вашите търсения.

Иван Петрович Павлов (14.09.1849, град Рязан – 27.02.1936, Ленинград) е руски физиолог, академик (1907). Роден в семейство на свещеник. Завършва Петербургския университет (1875) и Медико-хирургическата академия (1878). През 1890-1925 г. е професор и завеждащ катедрата във Военно-медицинска академия. Същевременно от 1890 г. е завеждащ физиологическото отделение на ИЭМ в Петербург. През 1925-1936 г. е директор на Института по физиология на АН на СССР в Ленинград. Ползва се с подкрепата на съветската власт и официално признание, демонстрирайки независимост на собствените си мнения и поведение. Cъздател на учението за условните рефлекси. Автор на трудове по физиология на кръвообращението, висшата нервна дейност. Първият лауреат на Нобелова награда в Русия (1904). Дълбоко вярващ православен християнин. Умира от пневмония.