ЕК по истезанията: Нечовешки и унизителни условия в психиатриите в България
Пациенти от Държавната психиатрична болница в с. Церова кория са помолили представителите на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне (КПИ), да им предостави информация за клиничното изпитване, в което участват. Това става ясно от новия доклад на комитета за състоянието на психиатричните грижи за тежко болните пациенти у нас в сравнение с 2020 г.
Пациентите разказали на делегацията, че веднъж или два пъти месечно трябва да правят изследвания на кръвта и урината, „да получат инжекция“, след което ще получат 20 лева (или шоколад). Пипитани, пациентите не са могли да обяснят за какво е това изпитване или какви лекарства получават, редица от тях не бяха сигурни дали са подписвали някакви формуляри за съгласие, а дори тези, които си спомняха, че са подписали нещо, казваха, че не са сигурни какво точно са подписали.
Целта на ad hoc посещението през 2023 г. е било да се проучи изпълнението на препоръките на Комитета, формулирани в доклада от периодичното посещение, проведено през 2021 г., относно психиатричните институции и домовете за социални грижи, както и на публичното изявление, направено от КПИ през ноември 2021 г., а изводите в доклада са направени на база посещение на Комитета в страната ни през пролетта – от 21 до 31 март 2023 г.
Психиатър, член на делегацията, не е открл информация за клиничното изпитване в медицинските досиета на съответните пациенти, но му е било отказан достъп до документите, свързани с клиничното изпитване, включително до всички формуляри за съгласие, като се твърди, че това се дължи на правилата за поверителност на дружеството, провеждащо изпитването.
Комисията изиска да бъде изискан одит на клиничното изпитване, проведено в Държавната психиатрична болницата в с. Церова кория, в съответствие с изискванията на съответното национално законодателство и да информира КПИ за резултатите от този одит в срок от един месец.
По време на проверката е установено, че мерките за изолиране, механично и химическо ограничаване на пациентите (включително на доброволни пациенти) прилагат шаблонно и не отразява реалността – абсолютно всички случаи на такова ограничаване са били с продължителност точно два часа (максималната позволена продължителност съгласно българското законодателство).
Както и по време на предишни посещения на КПИ в България, редица пациенти, считани de jure за доброволни, не са били наистина съгласни с хоспитализацията си и са заявили, че искат да напуснат, но де факто са били лишени от свобода. Повечето от тези пациенти, изглежда, не са били информирани за правата си като доброволни пациенти, включително за правото да бъдат изписани по тяхно желание.
Делегацията е констатирала лошо отнасяне от страна на персонала в с. Цетова кория и в гр. Бяла – от три от четирите мъжки отделения, твърдят, че освен грубо вербално отношение от страна на персона – викове и крясъци, санитарите също така нанасят удари с длани и юмруци и ритат пациентите (включително в слабините). В болницата в с. Церова кория се твърди, че персоналът е крещял на пациентите и в трите отделения; освен това се твърди, че санитарите в две отделения понякога са удряли пациенти. Установено е, че някои от санитарите, споменати поименно от пациентите, са същите лица, които са били посочени по подобен начин по време на посещението на КПИ през 2020 г. и чиито имена делегацията е споделила с директора на болницата, като го е помолила да предприеме незабавни действия. Делегацията не се изненада да чуе от пациентите, че медицинските сестри и лекарите в болницата в гр. Бяла са били добре запознати с неприемливото поведение на санитарите, но са предпочели да си затворят очите, дори когато пациентът е отишъл при тях за помощ. Поради това редица пациенти доста неохотно разговаряха с делегацията за подобно поведение на персонала, тъй като се страхуваха да не бъдат наказани „за доносничество“.
Според интервюираните от делегацията пациенти, които по изключение са имали достатъчно смелост да говорят за лошо отнасяне, сестрите са им казвали „да не се оплакват“, „да не дразнят санитарите“ и „да говорят по-малко“.
Материалните условия, жилищните помещения на пациентите в двете болници като цяло са голи, с много ограничено, ако изобщо има такова, заключващо се лично пространство и липса на личен живот и персонализация. Много от стаите са били пренаселени, а леглата допирени едно до друго. „Обстановката в отделенията е подчертано затворническа, с външни решетки на прозорците и липса на декорация в стаите и в общите помещения.“, се казва в доклада.
В хода на проверката обаче Комитетът установява, че около 20 % от пациентите вече нямат нужда да бъдат хоспитализирани, но остават в болницата, тъй като няма къде да отидат. „Както обясни директорът в Бяла, болницата не само осигурява психиатрично лечение, но и изпълнява функциите на дом за социални грижи за лица с психични разстройства, приют за бездомни и хоспис за неизлечимо болни“, се казва в Доклада.
По данни на Министерството на здравеопазването броят на пациентите, които не се нуждаят от болнично лечение, но продължават да са в психиатрии поради липса на ефективни услуги в общността, е 211 през 2021 г. и 281 през 2022 г.. За Комитета това положение е „изключително жалко“ и оттам отново призовават българските власти да направят стационарни, дневни и амбулаторни психиатрични грижи в общността, включително за създаване на напълно функциониращи и отзивчиви общински екипи за психично здраве.
В доклада на КПИ още много констатирани проблеми и то не за първи път.
Тези констатации отново показват продължаващия сериозен неуспех на Министерството на здравеопазването да предотврати всички форми на лошо отнасяне на пациенти, да предаде ясно и недвусмислено послание на персонала на психиатричните болници, че лошо отнасяне на пациенти няма да бъде толерирано и ще бъде обект на подходящи санкции, както и да предприеме действия за изкореняване на такова неприемливо поведение.
