Проф. Георги Чалдъков: Синдром на високите макове

Тези дни така направи и директорът на Народния театър „Иван Вазов“ – той „отряза главата“ на главния режисьор Алексадър Морфов – един от най-високите макове не само в българските театри, уволни го дисциплинарно на 28 февурари. Институционализирането на медиокрацията е един от най-големите грехове на 45 + 33 политиката в България.

Директорът на Народния театър Васил Василев и режисьорът Александър Морфов. Източник: в. „Труд“.

Морфологията на Морфоф е прекрасна
или за корените за корените на скандалите в България

„Ако поискат напълно да размажат, да стъпчат и унищожат човека, да го накажат с най-ужасното наказание, от което и най-страшният убиец би се разтреперил… то достатъчно е да придадат на работата му характер на пълна безполезност и безсмислица.“

Ф. М. Достоевски, из „Записки от Мъртвия дом”

.

Морфология (от гръцки μορφή – „форма“ и λόγος  – „наука“) – наука, която изучава формата и строежа на различни, включително биологични и… театрални, обекти и субекти.

Меритокрация – власт на заслужилите с труда-и-морала си (вж. „28 години демокрация без меритокрация в образованието и науката“, 7 юни 2018 г.).

Медиокрация – власт на посредствените.

Нарича се “синдром на високите макове” (tall poppy syndrome). Спомням си една разходка от Рим до лятната къща на д-р Луиджи Алое в Палестрина – малък град, покатерен по склоновете на планина, на около 40 км източно от Рим. По пътя Луиджи ми разказа епизод от “Историята на Рим”, описана от Тит Ливий в книгата Ab urbe condita („От основаването на града“). Луций Тарквиний – последният римски цар (до 510 пр. Хр.) – бил много жесток тиранин. Синът му изпратил при баща си пратеник да пита какво да прави с най-умните хора в града. Бащата го завел в градината и с коса отрязал главите на най-високите макове. Върнал се пратеникът при царския син и му разказал метафората на баща му. Синът последвал съвета на баща си и обезглавил най-умните хора в града.

Тези дни така направи и директорът на Народния театър „Иван Вазов“ – той „отряза главата“ на главния режисьор Алексадър Морфов – един от най-високите макове не само в българските театри, уволни го дисциплинарно на 28 февурари. Институционализирането на медиокрацията е един от най-големите грехове на 45 + 33 политиката в България.

Не разбирам, когато с качествена култура, образование и наука, оценявани меритократично, можем да подобрим качеството на живота – най-престижното постижение за една нация – защо не уважаваме талантливите българи? „Талантът се ражда крехък“ – писах за Петя Дубарова (1962-1979) през 1980 г. във вестник „Учителско дело“. Ужасно тревожна е връзката между талант и проклятие, както и тази между некадърност и арогантност. Затова сега талантливите емигрират в меритократските страни, където са удовлетворени от постиженията на труда си. Там получават признание, у нас – уволнения, инсулти, инфаркти, депресия. Спомням си циничното уволнение от Театър „София“ на големия артист и човек Антон Горчев (1939–2000) – умря в мизерия, през последните 10 години от живота си кара такси, продава цветя, работи по строежи. И бруталните уволнения от Народния театър през 1992 г. на седем от най-големите български артисти: Таня Масалитинова, Славка Славова, Георги Георгиев – Гец, Георги Черкелов, Асен Миланов, Андрей Чапразов и Рачко Ябанджиев – всички покосени от инсулти или инфаркти (вж. в. „24 часа“, 4 март 2023 г.). „Нация, която не подкрепя талантите си, е престъпница“ – с откровена тъга каза Гена Димитрова – prima donna assoluta – в интервю на журналиста Тома Томов. Следователно, директори и министри, които уволняват талантите си, са престъпници.

И отгоре на това, конформизъм и малигнен мейнстрийм – отвратително вредни прояви на угодничество и нагаждачество към „другата личност“ – началството във всички области на човешката дейност. Конформистът е “другият с маска на писател, на учен, на професор, на философ”, както го описва Ортега-и-Гасет в есето “Интелектуалецът и другият”. И “другият с маска“ на директор, на режисьор и на актьор от Народния театър „Иван Вазов“.

При българския конформизъм (1944-1989) “другата личност” беше секретарът на БКП. След 1989-та, „другата личност“ се сменя в креслата на политиката, образованието, науката, културата и спорта. Но конформистите, включително тези, способни в професиите си, продължават да слугуват на началството, за да получават привилегии от него. Наричам това „еничарски комплекс на българската политика и интелигенция“ – трансгенерационно явление, принесено от ония българи през османското иго, които са ставали доброволно еничари (турски, yeni çeri – „новобранци“, обучавани още от малки за елитни войници в Османската империя), за да получават привилегии от султана.

Накратко, това е морфогенезата (morphê – форма и genesis – създаване), корените, формиращи атмосферата, в която се случват скандалите; този в Народния театър „Иван Вазов“ е само един от примерите.

Отвращавам се, когато и талантливи артисти със задоволство казват как ТЖ ги карал да разказват вицове за него. Други пък колко добър бил ТЖ, защото им давал апартаменти и коли. Една актриса – сега я виждам в списъка на донорите на директора на Народния театър – дори го разцелува в съдебната зала, когато той беше подсъдим.

За такива като тях, виртуозният блуз и джаз пианист и композитор Васил Пармаков (1961-2016) написа във Фейсбук: „Лакеи сте вие, музикантите. Кочияши. Камериери. Прислуга. Марш бързо на масата на слугите. Кокалче ви подхвърлят. Коричка хлябец. С костилки ви замерват. С огризки. Търпиш, батко. Усмихваш се“.

“Уви! Всичко е погълнала у нас партизанщината, партията и партийните сдружения във всяка област, дори и в литературата, дори и в науките” – пише проф. Александър Балабанов във в. “Мир” на 6 август 1928 г. Повече от 90 години оттогава и никакво освежаване на моралния, социалния, научния и културен пейзаж на България.

“И стана безпощадно ясно“: актьорът Павел Попандов запита служебния министър на културата, диригента Найден Тодоров: „Вие ще допуснете ли първата Ви цигулка да свири фалшиво? Василев е фалшива първа цигулка.“

Преди това Радослав Бимбалов написа в „Площад Славейков“: „Най-грозният спектакъл, правен някога в Народния театър“. В който няколко хъшове и повече от 40 артисти, сред които и един от най-добрите, станаха еничари в подкрепа на директора Васил Василев, а не в подкрепа на Александър Морфов – прекрасния режисьор не само на „Хъшове“ и „Животът е прекрасен“, и не само в България.

„Лакеи, кочияши, камериери, прислуга сте вие“, директорът и пиарката на Народния театър – изчезвайте! Казват ви го достойните и талантливи българи: артистите Валери Йорданов, Руси Чанев, Павел Попандов, Камен Донев, Тончо Токмакчиев, режисьорът Бойко Богданов и повече от шест хиляди съмишленици, подписали се в подкрепа на прекрасния Александър Морфов.

Д-р Георги Чалдъков

Д-р Георги Ников Чалдъков е роден на 23 февруари 1940 г. в Бургас. Завършва медицина през декември 1966 г. във Варна. От 1970 г. работи в Лаборатория по електронна микроскопия, след години наречена Лаборатория по клетъчна биология, сега към Катедра по анатомия и хистология, Медицински университет, Варна. Наскоро излезе от печат второ, разширено издание на неговия учебник по Клетъчна биология за студенти по медицина, дентална медицина и биология, както и за всички любознателни докторанти, лекари, преподаватели и биолози. През 2014 г. получи отличието „Почетен знак със синя лента“ на Медицинския университет – Варна, и бе избран за член на International Academy of Cardiovascular Sciences (FIACS). Д-р Чалдъков е главен редактор на международните научни списания Biomedical Reviews и Adipobiology и един от редакторите на Cell Biology International. Той е председател на Българското дружество по клетъчна биология и на International Symposium on Adipobiology and Adipopharmacology (ISAA), четвъртият от които ще се проведе на 28-31 октомври 2015 г. в Букурещ. Д-р Чалдъков често изрязява своята гражданска позиция в статии, публикувани в InSpiro, електронните издания BurgasPlus, Nessebar-news, BurgasNews, EuroChicago.com, Fakel.bg,  Литературен  свят и в бургаския вестник „Компас“. Той е автор на 4 книги с есета и една автобиографича книга – “George 50 Years in Research. Autobiographic Sketch”.