Медицина се прави не само в центъра на столицата
Медицина се прави не само в центъра на столицата, но и в регионите, в които хората са лишени от достъп до здравна помощ по много направления. Първо е липсата на специалисти. И второ – ограничен финансов ресурс както на изпълнителите, така и на потребителите на медицински услуги. Това сподели ортопедът д-р Георги Кръстев по време на работната среща, проведена като част от проекта „Клъстер на здравните региони“.
Инициативата „Клъстер на здравните региони“ има за цел да осигури високоспециализирана медицинска помощ на хората извън столицата. Първинаяално бшха проведени прегледи в Община Смолшн, а сега и в градовете Левски и Сухиндол.
Здравната ни система се нуждае от едно ново начало, ролята на държавата е да се разкриват болници и в периферията.
Там живеят също нейни граждани, които си плащат данъците, гласуват за народни представители и имат същите права, а са лишени от качествена медицинска помощ. А колегите, които работят там са подложени на един непрекъснат режим. Те са част от системата, но с ограничен публичен ресурс, оказват квалифицирана помощ, съобразно възможностите си.
По време на прегледите в Левски и Сухиндол, при мен дойдоха хора, работещи в чужбина и деца, и от столицата. Има нужда от повече такива инициативи, защото здравната система е първо по райони. От пациентите, които аз прегледах имаше от Германия и Холандия, които вярват на българските лекари, спиодели д-р Кръстев.
Трябва да стане ясно, че нашата здравна система е изградила много добри специалисти.
Няма човек, който да е доволен от този начин на финансиране и отношение на политиците спрямо здравеопазването. Спомняме си какво се случи само преди 3 години, как в ерата на технологиите, целият свят се оказа неподготвен и беше парализиран от един вирус. Оказа се, че здравната система не е подготвено за епидемии и пандемии. А здравеопазването е елемент от националната сигурност и ние трябва да сме подготвени за такива случаи. И тук роля има и Висшия медицински съвет, който от години не е провеждал заседания, а те са нужни. Убеден съм, че със срещите на регионални ниво, ние ще допринесем много за промяната на системата. Във всеки район и след всяка дискусия, изникват нови въпроси, които трябва да се обобщят и сериозно да се анализират.
Нашето поколение, когато спре да работи, ще се усети рязка липса на лекари. В същото време има 7 медицински университета, а няма кадри. Това пък коментира д-р Добрин Папувов, споециалист по УНГ, който също е участник в „Клъстер на здравните региони“.
Това означава, че здравните власти нищо не правят по въпроса за задържането на кадрите в България, добавя още той.
Липсва правилно планиране и стимули да останеш в страната ни да се реализираш. Има проблеми и с финансирането. Много са трудностите, но е важно, че започва поставянето им, както и посещенията по места, за да се видят регионалните специфики. Народните представители, които са представителите на местното население, няма представа какви са нуждите.
В момента здравеопазването е основно съсредоточено в София. Диспропорциите са много големи, а хората в провинцията плащат същите данъци на държавата. Трябва да си изясним каква здравноосигурителна система имаме, да се помисли за личните лекари и техния статут.
Липсва изградена институционалност, която да решава проблемите на здравеопазването. Нужно е да се направят основите, което изисква сериозна компетентност и политическа воля, коментира още д-р Папуров.
