Индия – аптеката на света и лекарства от които се умира

Индия е известна като аптеката на света. Процъфтяващата фармацевтична индустрия на стойност 50 милиарда долара се прославя с износа на многобройни и достъпни лекарства за масите. Но този успех е съпътстван от нови опасности – замърсените лекарства, от които умират стотици, хиляди хора по света.

Тревожният сигнал идва най-напред от Гамбия, където, през изминалата година над 60-те деца, починаха през миналата година от замърсени лекарства, произведени на хиляди километра от тук. Те се появиха и на други места по света – от централна Азия до острови в Тихия океан.

През лятото на 2022 г. малката университетска болница „Едуард Франсис“ започва да се пълни с десетки деца с мистериозно заболяване. Бъбреците им са спрели да функционират.. На 4-годишната Айша Дарба е предписан сироп против гадене, след като вдига висока температура.

След като пила от сиропа, здравното състояние на Айша се е влошило, тя тказва да се храни. Откарват в болницата и няколко дни по-късно, Айша Дарбо почива. Изследвания показват, че лекарството, което получава, е замърсени с токсичен индустриален разтворител, използван в спирачна течност. Лекарствата са правени от  „Мейдън фармасютикъл“, базирана в Индия.

„Спомням си, че ме извикаха да прегледам едно 7-годишно дете.. Сутринта прегледахме детето, направихме му хемодиализа и го изпратих в интензивното отделение, за да може да го наглеждаме . Следобед, когато пак отидох там, детето беше още в безсъзнание. На следващата сутрин, преди да дойда, ми съобщиха, че детето е починало“, казва Абудакар Яне, зам.-директор болница Едуард Франсис.

Как така тази отрова се озовава в шишето с лекарства? Сиропите се състоят от малко количество активна съставка, суспендирана във воден разтвор. За да се разтвори активната съставка, производителите на лекарства добавят пропиленгликол –  безвредна, прозрачна, леко сладникава течност. Но понякога, търговците на химикали ще се опитват да продадат друг тип химикали, под претекста, че са пропиленгликол. Те се наричат диетиленгликол и етиленгликол.

Те са много по-евтини и много токсични. И двете отрови са открити в лекарствата в Гамбия. След като излизат новини за смъртните случаи, Индия изявява, че ще провери какво се случва във фармацевтичната компания производител. Но тогава, държавният висш служител по въпроса с лекарствата твърди, че в лекарствата от „Мейдън“ няма проблем и че не са убили никого. В изявление към местните медии, представители на компанията твърдят, че не правят нищо нередно и че лекарствата им не са причината. Те не отговориха на нашите запитвания. Здравното министерство на Индия също не отговори на запитванията ни.

Фармацевтичната индустрия представлява една от големите истории на успеха за Индия. Критика към индийските компании за лекарства често се прокарва през призмата на национализма.

Правителството твърди, че пряката, причинноследствена връзка със смъртните случаи все още не е съобщена от Световната здравна организация. Правителството също повдигна някои въпроси към СЗО, като дали има точно доказателство, което да показва, че 66-те смъртни случая са директно и са само свързани със сиропите за кашлица?

„Как сте толкова сигурни, че лекарството е причината за смъртта на децата? Износът на индийски лекарства нараства. Индийските фармацевтични износи се разрастват. И естествено, когато се разрастваш, навлизаш в поле, в което някой се намира преди теб. И това започва да вреди на неговия бизнес. неговият бизнес се наранява. За това, може да има заговор срещу индийските компании, да оклеветят индийските компании, да се уверят, че износът от индийските компании ще стане ограничен“, казва Умеш Сангхи, главен съветник, Федерация на предприемачите във фармацевтичната индустрия.

В коментар по случая Индийските надзорните органи в областта на здравеопазването твърдят, че причините за замърсените лекарства са свързани от една страна с регулаторите на лекарства които смятат, че тяхната роля е да промотират индустрията, а не да я държат под контрол, а от друга – липсата на достатъчно работна ръка и ресурси да следят над 10 000 фабрики.

„Дори когато СЗО подаваха множество сигнали, че коренната причина за смъртта на 70-тедеца от Гамбия е директно свързана с фармацевтичен производител, базиран в Индия, дори тогава правителството им напълно го отричаше“, казва Шрея Шривастава.

Тедрос Гебрейесус, генерален директор на СЗО съобщи, че организацията препоръчва на всички страни „да намерят и премахнат тези продукти, които циркулират на пазара, за да предотвратят бъдещи вреди върху пациентите си“.

Три независими лаборатории потвърждават замърсяването и международна група установява, че сиропите са предизвикали смъртните случаи. Индийските регулатори на лекарства са можели да разберат истината, но вместо това нарекоха цялото нещо „фалшиви новини“.

„Няма директна причинноследствена връзка между консумацията на сироп за кашлица и смъртните случаи на деца в Гамбия.“

Скоро след това, деца започват да умират и на  други места. Този път в Узбекистан. Около 20 деца загиват. Узбекистанските държавни органи проследяват проблема до внесени сиропи за кашлица, направени от друг индийски производител. Те са замърсени със същите отрови, които са намерени в Гамбия. После десетки деца загиват в Камерун. Подозира се друг индийски производител и още от опасния сироп за кашлица се появява и в Либерия, и в острови от Тихия океан.

От както са започнали епидемиите, регулаторите в Индия са затегнали правилата за износите на сиропи и са предприели мерки срещу някои компании, произвеждащи некачествени лекарства. Но страната продължава да отрича, че индийските лекарствата са причината за смъртните случаи в Гамбия и че не разбират откъде произлизат замърсените химикали.

В края на краищата, никой не е обвинен, никой не поема отговорност. „Аз съм сигурен, че ако това се случваше в която и да е европейска страна или щат в Америка, може би нямаше да се развият нещата така“, казва Абудакар Яне.

Междувременно,  производители на лекарства продължават да създават препарати без особен надзори ги изпращат по целия свят.