Мастната тъкан – най-големият ендокринен орган
Мастната тъкан при човека е най-големият енергиен резерв. До скоро се смяташе, че адипоцитите са пасивен участник в запазването на енергийния баланс. Днес вече е известно, че те участват активно в този процес.
Откриването на лепти на потвърди схващането, че мастната тъкан представлява ендокринен орган. Адипоцитите секретират редица субстанции, които могат да допринесат за възникване на периферна инсулинова резистентност. Това са лептин, туморнекротизиращ фактор алфа, адипонектин, резистин, интерлевкин 6. Нарастват данните за участието на адипонектина в регулацията на глюкозния и липидния метаболизъм и ролята му като антиатерогенен белтък. Съществуват сигурни доказателства, че наднорменото тегло и затлъстяването са рискови фактори за редица сериозни социалнозначими заболявания.
Метаболитните нарушения, свързани с висцералното затлъстяване засягат все по-голяма част от популацията, особено в развитите страни. По тази причина изучаването на интимните механизми на тези процеси има не само научна стойност, но и голямо социално-икономическо значение.
Мастната тъкан не е само изпълнява ролите на резерв за енергия, топлоизолатор и защитна обвивка срещу механични въздействия – адипоцитите произвеждат хормони с важно биологично значение. Главният хормон на мастната тъкан е лептинът, продукт на гена, контролиращ затлъстяването. To e свързано с два отделни процеса:
хипертрофия: увеличаване обема на адипоцитите, поради наличие на голямо количество мазнини в тях и хиперплазия: увеличаване броя на адипоцитите. Наблюдава се в детска възраст при прехранване. До пубертета мастните клетки не могат да натрупват големи количества мазнини, но след него започват да се запълват.
Други хормоноподобни вещества са ангиотензиноген, плазмен ретинол-свързващ протеин, плазминогенов активатор-инхибитор 1 и тъканен фактор, цитокини и фактори на растежа, адипсин и протеин, стимулиращ ацилирането, адипонектин, металотионеин, резистин и други. Те упражняват различни ефекти, като регулират жизненоважни процеси и обикновено са свързани с липидния метаболизъм.
Секреторните функции на бялата мастна тъкан все още не са напълно изучени. Необходимо е да се направят изследвания в следните насоки:
1) да се открие пълната съвкупност от секретираните от нея протеини;
2) да се определи физиологичната роля на всеки от тях;
3) да се направи оценка на патофизиологичните последствия при промени в синтезата на тези хормони в отговор на промяна в масата на бялата мастна тъкан; и
4) да се направи опит за координация производството на различни протеини в отделните депа.
Патофизиологичните заключения за съществените изменения в масата на мастната тъкан, за производството и секрецията на фактори, извлечени от нея, са изключително важни и има много доказателства за връзки със сърдечно-съдови заболявания и метаболитни усложнения на затлъстяването. Въпреки, че затлъстяването е било обект на изследвания и до сега, възможно е промените в секрецията на протеини, свързана с намаляване масата на адипозната тъкан, да са също от значение. При недохранване, дълго гладуване и анорексия вероятно има промени в синтезата на голяма част от продуктите на мастната тъкан, които изпълняват важни метаболитни и регулаторни функции.
Професор Джефри Фридман, който е откривател на лептина, твърди, че хормоните на бялата мастна тъкан оказват влияние и на нашето настроение – рецептори за лептин има в мозъка и на други места в тялото.
Не е лесно да се обясни защо такъв голям набор от хормоноподобни вещества се секретират именно от мастната тъкан. Тя представлява секреторен и ендокринен орган с голяма сложност, а не просто склад за гориво. Има ясна двупосочна обмяна между белите адипоцити и мозъка посредством лептина, който стимулира дейността на симпатиковата нервна система, а тя от своя страна регулира производството на лептин и други пептидни фактори.
