Бюджетът трябва да отговаря първо за общото и след това за частното
Бюджетът трябва да отговаря първо за общото и след това за частното. Фактът, че половината от леглата в болниците не са били използвани, показва фундаментален проблем – проблем в регулацията. Това заяви в ефира на НОВА тв адв. Мария Петрова, специалист по медицинско, здравно и фармацевтично право.
Защото всяка една новооткрита болница може да сключи договор по т.н. „бутикови“ клинични пътеки – т.е. тези, които са по-скъпо-платени и да бъде печеливша. По тогава всички останали специалности, от които гражданите имат нужда, остават на заден план, каза тя.
Според адв. Петрова, често хората влизат в болница, не защото са болни, а за да им се проведат определени изследвания – неща, които трябва да бъдат „издърпани“ извънболнично, разбира се с възможност за продължаващо лечение.
Що се касае до дилемата „профилактика-иновативни терапии“, поначало НЗОК заплаща утвърдени терапии.
Но това, което може да се направи, когато се налага, български граждани да се лекуват в чужбина, това да се прави, а не не да казваме, че ще подготвим специалисти, че инвестираме в това лечение,
При лечението в чужбина, определящи са два механизма: чрез НЗОК и чрез бюджета на МЗ, за което, незнайно защо, отговаря отново НЗОК.
„Абсурдно е, но е истина – експерти, които писмено заявяват, че в страната не може да се направи комбинирана ортопедично0неврохирургична операция, след среща с представители на НЗОК, изведнъж решават, че могат да се научат и да започнат да ги правят тези операции. По принцип това не е лошо, ако не се учим на гърба на децата. Става въпрос на огромен финансов интерес и въпрос на лобизъм. За съжаление не винаги надделява лобито на нуждаещите се, а лобито на предлагащия здравни услуги“, сподели адв. Петрова.
Колкото и да е жалко, когато държавата е лош платец, и по неразумен начин си „пази“ парите, затова се заплаща най-евтината терапия.
Помолена да коментира темата за налагането на глоби при непроведени медицински прегледи, адв. Петрова каза следното:
„Налагането на глоба при непроведен профилактичен преглед не е нещо ново, то съществува и сега, но за него се заговори, отново чисто популистко. темата се отваря винаги, когато моментът го позволява. В случая – гласуването на бюджета. А иначе, по закон, всеки е отговорен за своето здраве. Законът за здравето предвижда, когато не ходим на профилактични прегледи, или на задължителни ваксини, да понасяме икономически санкции.
Може да се подобри работата на Касата за лечение в чужбина. Има нещо сбъркано както в Наредбата, която урежда лечението в чужбина, така и в липсата на достатъчно лекари-експерти, които да преценят може ли това да се направи в България, или не.
Абсурдно е, но е истина – екперти, които писмено заявяват, че в страната не може да се направи комбинирана ортопедично0неврохирургична операция, след среща с пред
Винаги е по-добре да се работи в посока на позитивното, а не на глобата.“
Като основни проблеми, свързани с нежееланието на хората да осъществяват профилактични прегледи, специалистът по медицинско право посочи няколко такива:сновните причини, хората да избягват профилактичните прегледи са: лоша организация, липсата на време, недостатъчното разбиране от страна на част от работодателите, липсата на електронно здравеопазване – все малки неща, които кумулират крайния ефект, че българинът не обича да ходи на лекар.
Ако има обаче някакви стимули – по-ниска здравна осигуровка, изследвания, които по принцип са платени, но се дават като „бонус“ при профилактичен преглед, това би стимулирало хората.
В момента по-голямата част от профилактичните прегледи се правят от частни осигурителни фондове и тогава организацията е по-добра.
Според д-р Спас Спасков такива санкции не се налагат, защото и личните лекари не са заинтересовани от това.
